за Христос

Имената в Библията / Синай

„Божият храст”, Изход 6:1


Планина в Камениста Арабия, на полуострова образуван от двата притока на Червено море, достопаметна като мястото, където законът бе даден на Израил чрез Мойсей - Изход 19:4 до Числа 10:33. Тъй като тази планина е от скоро позната, и от такава голяма важност за Св. История, няма да е излишно ако изложим някои подробности за нея.

Горната страна около Синай, образува един неправилен кръг с диаметър тридесет или четиридесет мили; тя има многобройни извори, и умерен климат. Почвата й, може да поддържа живота и на растения и на животни; заради това през лятната жега, когато тревата по ниските места изгори, тя служи за прибежище на Бедуините. Ето защо е била много удобно място за живеене, през годината, когато израилтяните бяха преброени и приеха законът от Всевишния; от средата й се възвишава, седем хиляди крака над морското равнище, върхът Хорив или Синай. Двете имена на този връх се употребяват в Библията взаимнозаменяемо; първото се употребява повече в книгата Второзаконие. Някои твърдят, че на Мойсеево време е имало два съседни върха, които са се наричали Хорив и Синай; и наистина, калугерите наричат с тези имена горния и долния връх на същия рът, три мили дълъг. Обаче, от сравнение на различни места в Св. Писание излиза, че Хорив е бил общо име на всичките околни планини, а Синай, името на Святия връх.

Издигнатата долина или поляна Ер-Раха, се вярва, че е мястото, където евреите се бяха събрали, за да гледат даването на закона. Тя е две мили на длъжина и половин миля на ширина. Това (четвърт миля) разстояние се удвоява, ако му прибавим тези части от крайните долини, най-вече долината Еш-шейх, от която се вижда върхът Рас-суфсафе. Този връх, който според д-р Робинсон, е върхът Синай, се издига над южната част на поляната, хиляда и петстотин крака. Тук завършва рътът, на който южната и най-високата точка се нарича на арабски Джебел Муса, или Мойсеева планина. Отделени от страните на този рът, чрез дълбоки и стръмни долове, се намират два успоредни ръта, от които източният се нарича "Кръстна планина", а западният "Джебел-хамръ". Манастирът Св. Катерина, е разположен в долът на изток от истинския Синай, а планината Катерина е южният връх на западния рът, който се намира на югозапад от Джебел Муса, и се възвишава на височина повече от хиляда крака. От този манастир д-р Робинсон възлезе на средната и свята планина, и стръмния връх Рас-суфсафе. "Голямата трудност - казва той, която изпитахме на възлизане се отплати с изгледът, който ни се представи сега. Цялата поляна Ер-Раха лежеше под краката ни, а долът Еш-Шейх на дясно и едно углубление на ляво, които се съединяваха с Ер-Раха, обхващаха, едно пространство, което удвояваше поляната. Ние все повече се убеждавахме, че тука или на някоя от близките скали е било мястото, където Господ слезе в огън и провъзгласи законът. Тук лежеше поляната, където цялото събрание можеше да се събере; тук беше планината, която можеше да се приближи и пипне, тука върхът на планината, където светкавиците и гъстият дим можеха да се видят, гръмовете и тръбният глас да се чуят, когато Господ слезе в присъствието на людете, върху планината Синай. Ние се предадохме на впечатленията от тази страхопочитателна сцена; и с неизразими чуства ние прочетохме разказът за случките, които са станали тук, с думи, каквито са казани от великия Еврейски законодател".

Предполага се, че евреите са пристигнали на поляната Ер-раха от към брега на Червено море, на юг от пустинята Син, през няколко широки долове около планините на изток, особено през доловете Фейран и Еш-Шейх. Първият започва близо до Червено море и влиза във вторият, който се извива по северната част на Синай, и се съединява долу с поляната от към север-северо-изток. Повечето пътници се приближавали при Святата гора по същия северен вход. Южната й страна, е не толкова добре позната; на зрителя от Джебел Муса, тя изглежда да е нито равнина нито долина, но пак има писатели, които поддържат, че евреите приели закона на южното Синайско подножие.

Много хиляди, грубо издълбани и къси надписи, са написани по пристъпните камъни в западните Синайски долини, най-вече в долината Ел-мукатеб, която се съединява с долината Фейран от северозапад. Много от тези надписи, са придружени с кръст и с образи на различни животни; те са написани с букви, които отначало са се мислили, че са били написани от израилтяните, когато бяха на път от Египет за Синай, а после, от някои християни живяли през четвъртото столетие. Наскоро, обаче, те са били прочетени от професор Беер от Лайпциг, който ги счита за единственните познати останки от езика и буквите на Набатейците в Камениста Арабия. Прочетените думи са собствени имена, нито еврейски нито християнски, предшествани от други думи, като "мир", "благословен", "във въспоминание" и др.

От даването закона на израилтяните, Синай стана една от най-достопаметните планини в света. Тук този закон бе даден; тук, в горящата къпина, Бог се яви на Мойсей - Изход 3 и 4гл.; и след шест столетия се откри на пророк Илия, когато бягаше от яростта на Езавел - 3Царе 19гл. На много места в Св. Писание, се споменава славното даване на закона - Съдии 5:5; Псалми 68:8,17; Ав. 3:3. В Новия Завет, Мойсеевият закон, даден на планината Синай, се противопоставя с Евангелието на Божията благодат - Галатяни 4:24,25; Евреи 12:18-29.



« Назад