От върхът на хълма, на източната стръмнина, на който лежи Назарет, изгледът наоколо е великолепен. На север, окото съзира безчетните Галилейски хълмове, и се спира от величественият и вечно снежният Ермон. На изток, се открива Йорданската долина, а отвъд нея мрачните хълмове на древния Васан. На юг, се простира широкото и прекрасно Езраелско поле, и по-нататък се съзира Таворската планина, и части от Малкия Ермон и Гелвуе, с рътовете на Самария в южната част, и с върхът Кармил в западната, който си мие едната пола в сините води на Средиземно море. Д-р Робинсон в книгата си "Библейски изследвания в Палестина", казва: "Спрях се за няколко часа на това място, унесен в размисли, като се оглеждах в прекрасната гледка наоколо, и си спомнях събитията свързани с него. Долу в селото, Спасителят е прекарал детството си, и макар и да имаме твърде малко подробности за живота му през тези ранни години, пак има някои черти в природата, които се мяркат пред нашите очи сега, също както някога пред неговите. Той често ще е идвал на кладенецът, близо до който ние бяхме разпънали шатъра си; неговите крака често ще са вървели по близките хълмове, и неговите очи несъмнено са гледали прекрасния изглед на това същото място. От тук Княза мира, е гледал на Великото поле, където звънът на оръжията, често се е чувал, и облеклото на войниците се е напоявало с кръв; и той е гледал и онова море, по което бързите кораби имаше да носят благовестието, за неговото спасение на народи и континенти тогава непознати. Колко се е променил днес нравственият изглед на работите! Боеве и кръвопролития, не са престанали наистина да опустошават тази нещастна страна, и дебел мрак я покрива, но от тази земя възсия една светлина, която просвети света, и сне покривалото на нови земи, и сега зарите от онази светлина, започват да се отразяват и от онези острови и континенти, и отново да осветляват помрачената земя, където тя най-напред възсия".
II. Малък град в наследието на Завулоновото племе - Исус Навиев 19:15; Съдии 12:10, сега едно незначително село на 6 мили западно от Назарет, което, както Витлеем Юдов, се нарича на арабски Бейтлахм.
Главният град на Святата Земя, и на християните, най-славен на света. Разположен е на 310 46/ 43// Сев. Шир и 350 13/ Ист. Дълж., на едно високо място, на юг от средоточието на страната, около 37 мили от Средиземно море, и около 24 мили от Йордан. Местоположението му Господ осветил още в старо време, като изпитал там вярата на Авраам - Битие 22гл.; 2Летописи 3:1. Той бил в пределите на Вениаминовото и Юдовото племе, малко по-навътре в границата на първото, но от него го превзело по-късно Юдовото племе, и затова се счита като Юдов град - Исус Навиев 15:8 Исус Навиев 18:16,28; Съдии 1:1-8. Най-старото име на града е Салим - Битие 14:18, Псалми 76:2; по-късно бил наречен Евус, защото станал град на Евусците - Съдии 19:10,11. Той бил едно добре укрепено място, и за дълго време устоял на всичките опити на Израилтяните да го завладеят, докато най-после крепостта му превзел с пристъп Давид - 2Царе 5:6,9, и тогава го нарекли "Давидов град". Тогава станал религиозно и политическо средище на царството. Израилтяните го разширили и още повече укрепили. Най-голямата му слава, обаче е в това, че във великолепния му храм се вселил, и открил себе си Единият, живият и истинският Бог.
След разделението на царството, той останал столица на Юдовото царство, няколко пъти го превземали и пленявали, и най-накрая го съсипали при Вавилонския плен - 4Царе 14:13; 2Летописи 12:9 2Летописи 21:16 2Летописи 24:23 2Летописи 25:23 2Летописи 36:3,10,17-20. След седемдесет години, като се върнали от плена, евреите пак го съградили (536г., преди Р.Х.), и до една голяма степен му върнали първата слава. Около 332г. преди Р.Х., градът отстъпил на Александър Македонски, а наскоро след смъртта му, Птоломей Египетски го превзел с пристъп в една събота, когато евреите не искали да се бият. Пр Езекил 170г. преди Р.Х., Ерусалим попаднал под гнета на Антиох Епифан, който съборил стените му, поставил образ на Юпитер в храма, и употребявал всевъзможни средства, за да вкара народа в идолопоклонство. При Макавеите, обаче, евреите отново придобили своята независимост, пр Езекил 163г. преди Р.Х., а едно столетие по-късно, градът паднал в ръцете на Римляните. Ирод Велики пръснал много пари, за да го украси. В града и храма, където така ги възобновили, дошъл присно-блаженния Месия, когато се изпълнило времето му, и ги осветил, и още повече прославил с присъствието и живота си. С отхвърлянето и разпятието му, Ерусалим препълнил чашата на беззаконията си; Еврейският народ започнал да отслабва и да чезне далеко от отечеството на отците си, и градът и храмът били превзети от Тит, който съвършено ги разорил, (70-71г. след Р.Х.). От всичките Ерусалимски сгради, само три кули и част от западната стена останали непокътнати. Когато обаче, Евреите започнали пак да се връщат и да кроят нови планове, за това как да се освободят, император Адриан населил едно Римско поселение там, (135г. след Р.Х.), и пропъдил Евреите, като им забранил под смъртно наказание, да не се връщат още веднъж. Той променил името на града, и го нарекъл Елия Капитолина, посветил го на езически богове, за да го оскверни колкото е възможно повече, и се стараел по всякакъв начин да изличи и най-малките следи от Юдейството и Християнството. От тогава името Елия Капитолина станало толкова общо, че името Ерусалим се употребявало само между Евреите и по-учените християни. По времето на Константин, обаче, градът пак приел старото си име, което е запазено и до днес. Елена, майката на Константин, направила две църкви във Витлеем и на Елеонската (или Маслинената) планина, (326г. след Р.Х); а Юлиан, който след смъртта на баща си, наследил престола на вуйчо си Константин, се опитал да съгради отново храма, но неговото намерение и желанието на Евреите, които покровителствувал, се осуетили, според съвременните историци, от едно земетресение и от огнени топки, които се пръснали из под земята между работниците на храма, (363г. след Р. Х).
По-късната история на Ерусалим може да се разкаже накратко в няколко думи. Пр Езекил 613г. го превзел Хосров Персийския цар, който избил, 90,000 от жителите му, и разрушил, докъдето му стигала ръката, всяко нещо, което християните имали за свято и на уважение; пр Езекил 627г., Ираклий победил Хосров, и Ерусалим паднал в ръцете на гърците. Не се минало дълго време, когато започнала Мохамеданската ера. Около 637г. от християните превзел града Халиф Омар, след една четиримесечна обсада; и от тогава Багдадските халифи го владели до 868г., когато го взел от тях Ахмед, Турския господар на Египет. В продължение на 220г., Ерусалим имал няколко господари, Турски и Сарацински, а пр Езекил 1099г. му станали господари кръстоносците под Годфрей Буйона, когото те избрали за цар. Него наследил на царството брат му Балдуин, който умрял пр Езекил 1118г. Пр Езекил 1187, Саладин, един Източен султан, превзел града с помощта на издайника Реймон, Триполския граф, когото намерили мъртъв в леглото му на заранта в деня, в който щял да предаде града. Пр Езекил 1242г., Салих Исмаил, емирът на Дамаск, пак го върнал на Латинските князе, но те пак го изпуснали пр Езекил 1291г. в ръцете на Египетските султани, които го задържали до 1382г. Турския султан Селим завоювал Египет и Сирия, заедно с Ерусалим, пр Езекил 1517г., и синът му Сулейман направил или преправил сегашните му стени пр Езекил 1534г. Оттогава насам го владеят турците, като извадим, обаче, твърде късото време, 1832-4, през което над него господарувал Ибрахим Паша Египетски. Сега, Ерусалим влиза в Дамаскският пашалък, въпреки че в него пребивава един особен турски настойнк.
Ерусалим е съзидан в пространното равнище на Юдея около 2,400 крака по-високо от Средиземно море. Това равнище се снишава малко по-малко, колкото се отива към изток, където изведнъж се отклонява стремително надолу, и на места някои от стръмнините му гледат на Кедрон или Йосафатовия дол. На юг, тази наведена равнина, се окончава с дълбокият и тесен дол на Еном, който излиза, на северозапад, горе на полето, и където е граничила старата южна граница на града. Виж Гион. Вътре в самият град имало също два дола, които го делили на три части или могили. Сион, най-високата от тях, бил на югозападната част на града, и запасан откъм юг и запад с дълбокият дол на Еном. На северната и източната му страни се изтягала долината на "сиренепродавците" (Тиропион), която излизала на югоизток в Кедрон. Тиропион се скачала при североизточното подножие на Сион и с друга долина от север. Сион се е наричал и Давидовия град, а историкът Йосиф го назовава "Горният град". Загнезден така между долове и укрепен още от всички страни с яки стени, Сион бил на времето най-непристъпната част на града, където били крепостта и царския палат. Тиропион го делил от Акра на север, и от Мория на североизток. Акра била по-ниско място от Сион или от северозападната част, където била отвъд стените. Йосиф я нарича "Ниският град". Мория, свещената могила, лежала на североизток от Сион, но се скачала с него при най-близкия му ъгъл, чрез един мост над Тиропион. Останки от този мост успял да разпознае д-р Едуард Робинсон, един от знаменитите старинни-изследователи от наше време. Мория била първоначално един малък хълм, но пространството й разширили по-късно, за да отворят място за храма. Тя била, право да кажем, една брънка скопчена в хълмистата верига на западната страна на града, която верига се подемала над дълбоката долина на Кедрон; и скопчала се към север с могилата Везета, "Новият град", и към юг по-ниско с могилата Офил. На източната страна на Ерусалим, и където се простира от север към юг, лежи Елеонската (или Маслинената) планина, която дели от града долината Кедрон. От тази планина, изгледът на града и околните му места е величествен. Право срещу Мория, или малко по на север, се намира Гетсиманската градина, със маслинените си дървета, при полата на Елеонската планина. Не далеч под града на източното ребро на Кедрон, се намира запустеното село Силоам; по-надолу Кедрон се съединява с Еном на едно очарователно място, което на времето наричали "Царските градини"; още по-надолу е кладенецът на Неемия, на който най-старото име е Рогил; от там нататък долината криволичи измежду планински върхове ту южно, ту източно дори до Мъртво море. На устието на Тиропион, между Офил и Сион, е къпалнята Силоам. В долината, на запад и северозапад на Сион, са двата водоема на Гион, по-долния обаче е сега развален и пресъхнал. В скалите около Ерусалим, и най-много в ребрата на долините на Кедрон и Еном срещу града, има разкопани много гробове и пещери.
От стените на стария Ерусалим, най-старата, Давидовата и Соломоновата стена, освен че ограждала от всички страни Сионската планина, се простирала и около Мория и Офил. Дълбочината на долините на юг и изток на Ерусалим, доставяла големи леснотии да го укрепяват и защищават на тези страни. Южната му стена, по времето на царете и на Христа, преминавала през най-външния връх на могилите му, и така включвала къпалнята на Силоам и Офил, и вероятно някои части от долините на Еном и Кедрон - 2Летописи 33:14; Неемия 2:14 Неемия 3:15.
Втора стена, която била започната при Йотам, и завършена при Манасия, причинила някои промени в южната защитна граница, тъй като заградила още по-голямо пространство на север. Тя започвала на изток някъде при кулата на Ипик, на северозападния предел на Сион, включавала Акра и част от Везета, и опирала в старата стена на изток. Тази стена, както и първата съборили по времето на плена, но и двете по-късно отново били издигнати, както се вярва на първите им основи; и двете стени са били в същност същите по времето на Христа. Може обаче, като разкопават за напред, да открият къде е била наистина втората стена, но за това нещо местоописателите на Ерусалим, сега най-много не се съгласуват. Да се намери точно мястото на "кулата на Генат", където тази стена започвала, и да се издири наоколо основата и до Антония, ще покаже дали мястото Голгота, което сега по едно предание се означава в картата на Ерусалим, много на навътре от градските предели, се е намирало отвътре или отвън старата стена. Местоописателните доводи са против това предание; и е много вероятно, тази част да е била по онова време, ако не отвътре стената, то поне част от предградията; защото третата стена, която се заправила по времето на Ирод Агрипа, само десет години след разпятието на Христа, започвала от кулата на Ипика и се простирала поливин миля северозападно до Псефиновата кула, и като завивала покрай царските гробища, спущала се надолу до Везета, и се скачала с източната стена. Цялата градска окръжност по онова време, била малко повече от четири мили. Сега тя е, най-много, две и три четвъртини мили; и се доказва от многочислените щерни, които още съществуват, и от мраморните останки, които ралото често разкопава, че широкото пространство на север, което било заградено с Агрипината стена, на времето е било покрито с градежи.
Не е възможно сега, след толкова столетия, през които са ставали толкова разорения, да се начертае точно.
Ерусалим са го превземали до двадесет пъти, и често съвсем са го разорявали. За повече подробности на предметите и местата, които са споменати тука в описанието на Ерусалим прочетете особените им описания.
Днешния Ерусалим, който арабите наричат Ел-кудс, святият, несъмнено стои на мястото на Библейския Ерусалим. Местоположението му е още прекрасно - Псалми 48:2,12 Псалми 122:3 Псалми 125:1,2. От далеч изгледът на високите му стени и на многочислените му сводове и минарета е величествен. Но старата му слава я няма вече; няма вече живот и движение: всичко там е замъртвяло; горите му са запустели и посърнали, и племената не възлизат вече в домът на Господа. Ерусалим, който някога е бил гордостта на Израилевите племена, сега е "потъпкван от езичниците" и "Сион се изорава като нива".
Днешната му стена, която е направена пр Езекил 1542г., е на места двадесет, а на места до шестдесет крака висока, и обема две мили и половина наоколо. Източната й страна отива в права посока, а южната половина на тази страна съвпада със стената на святото място, Ел-Харам. Това пространство, 466 метра дълго между север и юг, и 286 до 320 метра широко, е заградено с високи стени, на които долните камъни на някои места са много големи, и много по-стари от горните. Там стърчи сега осмоъгълната джамия Кубет-ес-Сухра (или сводът на скалата), и джамията Ел-Акса. Там на времето се е намирал старият храм с голямата кула Антония. Виж Храм. При югоизточният й ъгъл, където стената е седемдесет и седем крака висока, земята при основата й, е сто и петдесет крака над пресъхналото корито на Кедрон. От този ъгъл, стената криволичи югозападно, минава през Сионската планина, като оставя южната и по-голямата й част отвън, а от западния ъгъл се спуска северно до Яфенската порта, където се е запазила дори до днес долната част на една много стара и яка кула. Тя е известна като "Давидовата кула", но повече се вярва, че е Ипиковата, спомената от Йосиф. От там стената заобикаля криволичещо до североизточният си ъгъл. Тя се подпира на неравни разстояния от четвероъгълни кули, и е поръбена по върхът си с зъбци, от по между които да хвърлят стрели или пушки. Сега се влиза и излиза само през четири порти: Яфенската, или Витлеемската на запад, Дамаскската на север, Св. Стефанската порта на изток, и Сионската на юг. В източната стена на Ел-Харам се намира Златната Порта, отдавна затворена, а в градската стена има още две по-малки порти, в по-скорошно време затворени; те са Иродовата порта, на северо-изток, и портата на гноището или купището, на юг.
Вътре в града улиците са криви и тесни, неизравнени, лошо постлани с калдаръм. Къщите са от изсечени камъни, с малко прозорци към улиците. Покривите им са плоски, и прошарени с малки сводчета. Най-хубавата част на града е широкото място на голямата джамия, където до скоро за шест столетия входът строго се забраняваше на християните - с дворовете си и кипарисите си, и със сводът, където величествено се издига по-високо от високите стени на мястото. На Сионската планина, отвътре градската стена, много място са заели зданията на един голям Арменски манастир, Сирийският манастир, и църквата Св. Яков. Отвъд стената и далеч към юг се намира една джамия, която уж е съградена над Давидовия гроб. Нея пазят от християните, даже по-ревниво и завидно отколкото Омаровата джамия. Близо до нея са малките Американски гробища. На северозападният ъгъл на Сион стърчи високо четвероъгълната крепост, крепостта, която споменахме по-напред, стара и величествена. По-нататък към север е Католическия манастир, на най-западната част на Ерусалим, а между него и между средоточието на града е църквата на Христовия Гроб, където преданието разказва, че мъчили и разпнали Господа. Виж Голгота. Тук-там в града стърчат нагоре минаретата на десетина джамии, между две хиляди криво-ляво съзидани къщи, много от които са не малко развалени.
Ерусалим има сега около 25,000 жители, от които две-пети са Мохамедани, а останалите половината евреи и половината християни. Там има поставено и едно отделение постоянна войска от 800 до 1000 войници; през месец март и през април хиляди поклонници от разни земи, идват да посетят светите места, едни от историческо любопитство, други за благочестива цел. Мюсюлманските жилища, са на средата на града, и на северната и източната му част. Еврейската част, е на североизточната страна на Сион. Гърците, арменците, сирийците, коптите, и други християни, имат жилищата си всеки от тях около манастира си, а всичките християнски гробища са на Сионската планина. Евреите погребват умрелите си на Маслинената планина, а мохамеданите на няколко места, но предпочитат източният край на Мория. Днешният Ерусалим не е друго, освен една печална сянка на славния някога Ерусалим. Християнските му жители се давят в невежество, и жалостно са унижени пред мохамеданите, а дребните им неразбории и препирни, и суеверията им са укор и позор на християнското име. Евреите, три четири хиляди на брой, са още повече угнетени и унизени. Те са повечето пришелци от други земи, и имат го за голяма работа да умрат в този град, който не е вече техен. Убити и телом, и духом от угнетителите си, те се препитават от милостинята на сънародниците си отвън, и на тях не се позволява да доближават до полите на Свещената планина, където отците им се молили на единия истинен Бог. Близо там, на едно малко място, до едни големи и стари камъни в основата на западната стена на Мория, те се събират в празник да плачат, и да наричат със сърце-раздирателни охкания, и да подновяват плачът на Еремия - живи свидетели на истинността на Божието Слово, което се е сбъднало в тях. Вижте и Стена.
Новия Ерусалим, е название дадено на Христовата църква - Галатяни 4:26; Евреи 12:22; Откровение 3:12,21гл.
II. Малък град в наследието на Завулоновото племе - Исус Навиев 19:15; Съдии 12:10, сега едно незначително село на 6 мили западно от Назарет, което, както Витлеем Юдов, се нарича на арабски Бейтлахм.
Населената територия на Египет, е най-вече една голяма долина, в която Нил разлива водите си. Тази земя се простира от север на юг и е опасана на изток, и на запад от няколко бърда планини, от които някои са по-близо, а други по-далеч от реката. На север, където долината завършва, Нил е разделен на няколко ръкава, които образуват тъй наречената Делта, или една част земя, която има подобието на гръцката буква делта. По думите на пророк Езекил, Египет се е простирал от Мигдол, близо до Пелусиум, до Сиина (сегашната Есуан), или до пределите на Етиопия - Езекил 29:10 Езекил 30:6. Гръцките и арабските писатели говорят за Есуан, като за южна граница на Египет. Там извира Нил, от гранитните скали на водопадите, и влиза в Египет. Египет е на дължина около четиристотин и петдесет мили (724 185 км.), и покрива едно пространство от 11,000 чет. мили. Между Есуан и Делта, долината не е еднакво широка навсякъде. В началото названието Египет е давано само на долината, и нейната Делта, но по-късно то се разпространява над цялата земя до Червено море. Страната около Сиина и водопадите е живописна, но другите части на Египет, особено Делтата, са еднообразни и не представят нищо привлекателно за окото. Пролет, когато жетвата вече се свърши, човек не може да види нищо друго в Египет, освен една сива и прашна земя, пълна с пукнатини и с дупки. По времето на есенното равноденствие, Египетската земя представлява само едно безкрайно езеро с червеникава или жълтеникава вода, из което се подават финикови дървета, села и тесни шосета, които свързват селата едно с друго. След като наводнението се оттегли, земята до края на есента, се покрива с черна и лепкава тиня. От началото на зимата Египет, с младата си растителност се превръща в хубава градина. Плодородието зависи от редовните годишни наводнения на Нил, затова Хиродот го нарича, "дарба на Нил". Виж Нил.
Климатът на Египет е изключително горещ. Лятно време термометърът показва обикновено 800 или 900 по Фаренхайт (или 26-32 0С), а в Горен Египет - няколко градуса повече. Горещият вятър на пустинята, Симунът, духа по време на пролетното равноденствие. Египет често е връхлитан от рояци скакалци. Виж Скакалец.
В най-стари времена, става ясно, че Египет е бил разделен на три главни части, защото писателите говорят за Горен Египет или Тиви; Среден Египет или Седмограден Египет, и Долен Египет или Делта, който е обхващал и областите на изток и на запад от реката. В такъв случай, Египетските области и градове, които се споменават в Библията, се разделят по следния начин:
1. Долен Египет. Североизточната му граница е била при пределите на Палестина. Пустинята между това място, Червено море, и Пелусиум явно е била пустинята на Сур - Битие 20:1, сегашната Ел-Джефер. Син, "крепостта на Египет" - Езекил 30:15, може да е бил Пелусиум. Гесенската област може би е била една част от Рамесийската земя - Битие 47:11. В Гесен са били и градовете Питом, Рамесий, Илиопл и др. В самата Делта са се намирали Тафнес, Танис и Херес, за които се споменава в Исая 19:18. На запад от Делтата е била Александрия.
2. Среден Египет. В тази част се споменават Мемфис и Ханес.
3. Горен Египет. Южната част на Египет, евреите като че ли са наричали Патрос - Еремия 44:1,15. Библията споменава тук само два града, Но или Тиви и Сиина, южнопределният град на Египет. Главните растителни произведения на Египет са: жито, царевица, орис, ечемик, боб, прас, лук, краставици и дини. Египет произвежда също така лен и памук. Там и сега на места расте папирусовото растение, което е една тръстика, висока около девет крака, дебела колкото един палец, и покрита с мъх на върха. Виж Книга. Освен обикновения добитък, в Египет се въдят многочислени биволи, магарета и камили, кучета без стопани, ихневмони, крокодили и речни коне.
Египтяните могат да се разделят на три племена: 1. Копти, или потомци на старовременните египтяни. 2. Фелахи, или земеделско съсловие. 3. Араби, или завоевателите на Египет, от които са и турците. Коптите са християни по име, те са писарите на Египет. Видели прекалено много промени в правителството, че малко се грижат вече за успеха на управляващите власти. Фелахите търпят толкова угнетения, и са така презрени от бедуините или скитащите араби, и от началниците си, че рядко добиват имот, а още по-рядко могат да го запазят; те обаче са едно интересно племе, и са много отдадени на земята си и на Нил.
Най-необикновени паметници на древното египетско могъщество са пирамидите, които са останали до ден днешен и с величието си смайват посетителите. Няма човешки строеж толкова стар и толкова огромен колкото тези тайнствени направи. Най-голямата пирамида в Гизе, близо до Кайро, покрива едно пространство от петдесет уврата, и е четиристотин седемдесет и четири крака висока. Някои искат да докажат, че пирамидите са построени от израилтяните, но старата история и днешните изследвания показват противното. Смята се, че те са издигнати преди повече от две хиляди години, преди Р.Х., за царски гробници.
Освен тези забележителни паметници на позабравените вече царе, Египет е пълен и с други също толкова чудесни строежи. Храмовете, статуите, обелиските удивляват зрителя с колосалната си величина, и с широкото си пространство. Грамадните стълпове на тези храмове, широките им стени и вътрешната част на много гробове, са очертани с живопис и покрити с ваяния, които поясняват домашния и обществения живот на старите египтяни. Има и много паметници с иероглифи, които са почнали вече да откриват скрития си смисъл на днешните изследователи. Някои от тях са прости белези, които лесно се разбират; други са написани с една азбука, състояща се от изображения, всяко от които представя буквата, с която започва името на предмета в рисунката. Така Озир, име на един Египетски бог, е представен с една картина от три предмета: тръстика, детенце и уста, защото началните букви на Коптските думи за тези три предмета, именно Ок, Зи, и Ро, съставят името Озр, което се произнася Озир. Явно е, че е твърде трудно да се тълкуват тези йероглифни паметници. Много надписи са писани с едно особено наречие, което са разбирали само учените от народа.
Най-старата история на древния Египет, се крие в неизвестност. Историческите сведения обаче и съвремените изследвания, доказват, че образоваността се е пренесла и разпространила в Египет от юг, и особено от Мерое; те подтвърждават още, че в най-старите времена Египет е бил разделен на няколко държавици, които отпосле се съединили в едно царство. Общото име на Египетските царе е Фараон, което значи Цар. Историята е съхранила имената на някои от онези царе, и един ред от царски родове; но склонността на Египетските историци да преувеличават древността на народа си, е намалила достоверността им. Виж Фараон.
Тази стара и забележителна земя често се споменава в Св. Писание. Вижда се, че Египет - на еврейски Мицраим, на арабски Масар, е добил името си от Мицраим, един от Ноевите внуци - Битие 10:6. Във времето на Авраам, Египет станал житница на света, и патриархът отишъл да поживее там, когато настанал глад в Ханаанската земя. Авраамовата жена имала за робиня египтянката Агар, която родила на Авраам Исмаил, който от своя страна също се оженил за египтянка - Битие 21:9,21. Друг глад, пък за малко да пропъди Исаак в Египет - Битие 26:2. Яков и цялото му семейство заживяват в Египет - Битие 39 до 50гл. Откакто евреите се избавили от Египетското робство, взаимоотношенията им с египтяните не са чести. В историята на Давид и Соломон, пак се споменава нещо за Египет. Соломон се оженил за една египетска княгиня - 3Царе 3:1, но в петата година на сина му Ровоам, юдеите се подчинили от Сисак, Египетския цар - 2Летописи 12гл. Отпосле евреите били в съюзничество или във война с Египетския народ, докато и Еврейския и Египетския народ били покорени от асирийците - 4Царе 17гл., 18:21, 23:29, 24гл.; Еремия 25гл., 37:5, 44гл., 46гл.
Египет е завоюван от Камбиз, и станал област на Персийската империя, около 525г. преди Р.Х. Под Персийска власт остава до времето на Александър (330г. преди Р.Х.), след смъртта на когото Египетската земя, заедно със Сирия, Палестина, Либия и др., образува царството на Птоломеите. След битката при Акций, (30 години преди Р.Х.), Египет се превръща в Римска област. По времето на Христос много евреи живеели в Александрия, Леонтопол, и в други Египетски градове; сам Спасителя намира там прибежище в детството си - Матей 2:13. Оттогава Египет престава да е независима държава. Пр Езекил 640г. след Р.Х., го завоювали арабите. По-късно преминава в ръцете на турци, араби, кюрди, мамелюки, а от 1517г. става част от Турската държава. Ето как се изпълняват старите пророчества в Св. Писание - Езекил 29:14,15 Езекил 30:7,12,13 Езекил 32:15. Броят на днешното население на Египет е около два милиона души.
Колкото за вярата на старите египтяни, те са се кланяли на небесните светила и на природните сили. Духовенството им се е занимавало с астрономия и звездобройство, и вероятно на това съсловие са принадлежали мъдреците, чародеите и вълшебниците, за които се споменава в Изход 7:11,22.
Жреческото съсловие е било най-силното, и на него са се отдавали най-големите почести от народа. Може би това е тази мъдрост, на която Мойсей е научен - Деяния 7:22. Египетското вероизповедание се е отличавало по това, че е допускало да се обожават и животните. Никой не е можел да убие свещено животно, без да претърпи за това смъртно наказание.
"Египетския поток" - Числа 34:5; Исус Навиев 15:4,47; 3Царе 8:65; 4Царе 24:7; Исая 27:12; Езекил 47:19 Езекил 48:28, означава потокът Ел-Ариш, който се влива в югоизточната част на Средиземно море при Риноколура.
Между тези две морета, Тивериадското и Мъртвото, лежи голямото поле на Йордан или Йорданската долина - 4Царе 25:4; 2Летописи 4:17. Арабите го наричат Ел-Гор. Ширината му, по средата е пет мили, но близо до Ерихон то е дванадесет или петнадесет мили широко. По краищата на двете му страни, по цялата му дължина, има много хълмове, от които тези на западния му предел, са стръмни и се издигат 1000 или 1200 крака високо, а другите на източната му страна се издигат постепенно, но достигат два пъти по-високо. Това поле, или тази долина, е много горещо, и освен на места където се напоява от извори и рекички, е песъчливо и без никакви дървета и шума да го засеняват. От това поле реката лъкатушещо и полека-лека се спуска надолу по едно корито, от петнадесет до петдесет крака по-ниско от общата равнина на полето. По краищата на бреговете й, растат гъсти храсти, върби и други дървета. По-ниско, близо до коритото на Йордан, расте гъста тръстика. Едно време гъсталаците покрай реката, служели за свърталища на диви зверове, и само по себе се разбира, че те са били пропъждани, когато водите й са преливали бреговете си; и затова преносно е писано: "Ще възлезе като лъв от прииждането на Йордан" - Еремия 49:19 Еремия 50:44. Коритото на реката може да се е снишило, и да е по-ниско от старото, но и сега през пролетта водите й на много места преливат бреговете си - 1Летописи 12:15. Лейтенант Линч, чиновник от флотата на Съединените Американски Щати, който преплува по Йордан пр Езекил 1848г., удостовери, че разстоянието между Генисаретското езеро и Мъртво море, въпреки че е само шестдесет мили в права посока, е двеста мили по течението на реката, която има безброй криволици. Широчината му на определени места е между седемдесет и пет и двеста крака, а дълбочината му от три до дванадесет крака. Обемът на водата му много се променя, не само според годишните времена, но и от година на година. Течението му е обикновено бързо и силно, и има много водопади, от които повече от двадесет и седем са описани от лейтенант Линч, като опасни даже за металните му кораби. Тивериадското езеро според Линч, е 653 крака по-ниско от плоскостта на Средиземно море, а Мъртвото море 1,316 крака; от това следва, че наведеността на Йорданското корито, между двете езера, е повече от 660 крака. Водите на Йордан са хладки и меки, и както Тивериадското езеро изобилстват с риба. Един каменен мост има над Йордан, под езерото Хуле, (виж Гесур), и останки от друг един мост, на юг от Тивериадското езеро и близо до него, още се намират. Няколко брода, които и сега служат като такива през обикновените времена, се споменават в Св. Писание - Съдии 3:28 Съдии 12:5; 2Царе 17:22,24. Употребявали са се и ладии - 2Царе 19:17,18,39. Виж Море IV.
През едно от годишните "прииждания на Йордан", Исус Навин и израилтяните го преминаха - Исус Навиев 3:15, при което, буйните и разрушителни води на реката, чудесно спряха теченето си, срещу Ерихон, за да направят място в коритото си на Божиите люде, да преминат като по сухо, в същото време, когато водите по-надолу продължаваха пътя си, все така буйно към езерото. Два пъти по-късно, Йордан бе чудесно преминат от Илия и Елисей - 4Царе 2:8,14. В неговите води се изцели проказата на Нееман, и се намери загубеният топор, само с една дума от Елисей - 4Царе 5:14 4Царе 6:6. В Йордан се кръсти и Спасителя - Матей 3:13, и за спомен на това събитие, през месец април, в един определен ден, хиляди християни, пазени от една дружина турски войници, посещават Свещената река, пият и се къпят във водите й, и след два часа се връщат в Ерусалим.
Главните разклонения на Йордан са Йермак, старовременната Йеромакс, един голям поток, и Явок, и двете към изток. Има няколко малки рекички и много планински потоци, които пресъхват повече или по-малко рано през лятото. Думите "Отвъд Йордан", обикновено означават източната страна на реката, но преди завоеванието от Исус Навин, те означавали западната страна.
Днес, Йордан се губи в Мъртво море, но мнозина предполагат, че в стари времена, преди разрушението на градовете в Содомската долина, Йордан е преминавал през Мъртво море и долът Сидим, и продължавал пътя си южно до Елатския залив на Червено море. Южният край на Мъртво море, е съединен с Елатския залив, или заливът Акаба, посредством голямата долина Ел-Араба, която е едно продължение на Ел-Гор, Йорданската долина. Тази долина се простира между юг и юг-юго-запад. Дължината й, от Мъртво море до Акаба, в права посока е около сто мили. От Мъртво море нататък, едно песъчливо поле се простира южно между хълмове и долини за осем или десет мили, където е прекъснато от една варова канара, седемдесет-осемдесет крака висока. Тази канара, вероятно Акрабим в Св. Писание, дели Ел-Гор от Ел-Араба, която от там нататък отива до Акаба. Тази последната долина, има на двете си страни по едно бърдо планински върхове, но потоците които слизат от тях, през лятото се губят в песъчливите си корита, преди да стигнат долу в долината; поради което ниското поле остава през лятото съвсем без вода, и затова е необитаемо. Само водата може да произрасти зеленина в Аравийските пустини, и да ги направи обитаеми. Няма никакви следи от път, нито каквито и да било останки от човешка цивилизация, в никоя част на долината. Мнението, че Йордан някога е текъл през тази голяма долина отпада, като имаме предвид, че Мъртво море е 1300 крака по-ниско от залива Акаба, и че страната между този залив и между морето, сега излива потоците си на север в морето. Разбира се, вероятно е, че Йордан и в старо време, може да се е спирал там, където се спира сега, освен ако приемем, по мнението на Линч и други, че Мъртво море и заедно с него, ако и не толкова дълбоко, цялата долина на север и юг, се е снишавала от по-високо до сегашното си ниско положение, може би дълго време преди ужасното произшествие, от което Лот намери убежище в планината - Битие 19:17-28,30. Виж Море III.
II. Град на Асировото племе, близо до Тир - Исус Навиев 19:24,28.
III. Родното място на Натанаил. Градът, в който нашия Господ направи първото си чудо, и от който наскоро след това изпрати едно чудесно изцеление на сина на един царски чиновник в Капернаум - Йоан 2:1-11 Йоан 4:46-54 Йоан 21:2. Той се наричал Кана Галилейска, и бил около 7 мили на север от Назарет. Днес Кана е в развалини.
II. Град северно от същото езеро, и на изток от Йордан. Близо до това място Христос нахранил петте хиляди души. Той е бил разположен върху един нисък хълм близо до Йордан, разделен от Галилейското езеро чрез едно поле широко 3 мили, и много плодородно - Лука 9:10, сравни с Матей 14:13-22; Марк 6:31-45. Този град е разширен от Филип (четверовластника на тази страна) - Лука 3:1, и наречен Юлий в чест на Юлия (дъщерята на Август). Сега от него има само развалини.
На върхът на Тавор, бил разположен в старо време укрепен град, вероятно със същото име - 1Летописи 6:77. Той съществувал и бил поставен под гарнизон във времето на Христа, нещо което противоречи на преданието, че Тавор е мястото, където Христос се е преобразил. Развалини от древни зидове ограждат върха; и тук-там още се срещат останки от твърдини и обиталища, едни построени през кръстоносните походи, а други много преди тях. Тавор е лежал на пределите на Исахар и Завулон - Исус Навиев 19:12,22. Тук, преди да влезе в бой със Сисар, Вараковото войнство разположи станът си - Съдии 4:6,12,14. По-късно, тя била осквернена с идолопоклонство - Осия 5:1.
Град на Вениаминовото племе - Исус Навиев 16:7 Исус Навиев 18:21, около осемнадесет мили източно-северо-източно от Ерусалим, и седем мили от Йордан. Първият град в Ханаан, превзет от Исус Навин. Когато евреите го нападнали и обсадили, за да го превземат, стените му чудесно се сгромолясали, и заради това чудо, Исус заповядал на войните си, да довършат разрушението му, като пощадят живота само на блудницата Раав, и на домочадието й, и изрекъл една страшна клетва против онзи, който дръзне да го съгради отново, която клетва се изпълнила след петстотин години на Хиил - Исус Навиев 6:26; 3Царе 16:34. Между това време, бил съграден нов Ерихон близо до мястото на стария - Съдии 3:13; 2Царе 10:5. Ерихон е наричан и "града на палмите" - Второзаконие 34:3; Съдии 1:16; по-късно станал силен град, и втори по важност след Ерусалим. В този град съществувало училище за пророци, там е живял и Елисей - 4Царе 2:4,18. Там Исус Христос изцелил двама слепци - Матей 20:29-34, и опростил Закхей - Лука 19:1-10.
За местоположението на Ерихон до скоро са приемали селцето Риха, едно разнебитено и гнусно Арабско селце, с около двеста жители, но съвременни изследователи, описват с по-голяма вероятност местоположението му на друго едно място, две мили на запад от Риха, при устието на Вади Келт, където излиза и пътя от Ерусалим за полето. Градът, който бил разрушен от Исус Навин, може да е бил по-близо до Елисеевия кладенец, за който се приема днешния извор Айн-ест-Сюлтан, две мили на северозапад от Риха. На запад и север от Ерихон се издигат високи варови могили, и една от тези могили, пустата Кварантана, 1200 или 1500 крака висока, е получила името си от едно предание, че тя е била мястото на четиридесетдневния пост и изкушенията на Господа. Между могилите и Йордан лежи "Ерихонското поле" - Исус Навиев 4:13, срещу Моавските полета, на източната страна на реката. В старо време, то било добре напоявано и много плодородно. То лесно може да се разработи пак, но сега е съвсем занемарено, и палмите, балсамата и медът, с които едно време е било прочуто, сега ги няма вече.
Пътят от Ерихон за Ерусалим е стръмен, и минава през тесни и скалисти проходи между канари и долове. Много е лош и опасен, и разбойници и сега го обсаждат, както по времето на добрия Самарянин - Лука 10:30-34.