Много видове материали са се употребявали в старо време за правенето на книги. Плочи от желязо или от мед, корите на дърветата, кирпичи, камъни и дървета са били употребявани, за да вдълбават върху тях тези неща и документи, които човеците желаели да предадат на поколенията - Второзаконие 27:2,3; Йов 19:23,24. Божиите закони са написани на каменни плочи. Надписи са се правели още и върху керемиди и кирпичи, които изпичали на огън. Много от тях са намерени между развалините на Вавилон. Виж Вавилон и Навуходоносор. Дървени плочи, особено чемширови и слоново-костни са били добре познати на древните народи; когато са били от дърво, те са покривани често с восък, върху който пишели с върхът на желязна писалка, или с един друг инструмент - Еремия 17:13; Лука 1:63, и това писмо е можело да се изтрива с широкия край на инструмента. В по-късните времена, листата на финиковото дърво са употребявани вместо дървените плочи, а също и най-тънката кора на дървета, такива като липа, осен, клен и брест. Понеже тези кори се навивали, за да могат да се носят по-лесно, то томът се наричал свитък - име запазено също за свитъци от книги или от пергамент.

Древните народи са писали и на платно, но най-стария материал върху който обикновено пишели е папирусът, една тръст добре известна в Египет, и в други страни, и която расте и до днес в Сицилия и в Халдея. По-късно в Пергам е открит пергаментът от кожи, и е бил употребяван за свитъци. Перото за писане върху тези меки материали е било една четчица, или една тръст разцепена на края - Еремия 36:23. Мастилото се правело от сажди, от въглищата на слонова кост, и др. Писарите са носели мастилниците в поясите си - Езекил 9:2. Правенето на книга от платно, в днешния и вид, стана известно за пръв път в Европа около 1300г. след Р.Х. Изкуството на книгопечатането се въвело около 150 години по-късно.

Една древна книга е имала видът на един дебел свитък от един материал като книга за писание, написана обикновено в успоредни колони само върху едната страна, и четена, като са я разгъвали постепенно с помощта на два малки вала, единия в началото, а другия в края на свитъка. Един свитък се е запечатвал някой път, като се връзвал или обвивал с една връв, върху която се е капвало восък, и се е удряло печат - Исая 29:11; Откровение 5:1-3.

Че изкуството на писанието се е употребявало отрано, може да се заключи от онова, което се споменава в Битие 5:1; Изход 17:14; Йов 13:26 Йов 19:23 Йов 31:35. Египтяните са знаели да пишат от най-стари времена.

Древните писатели, вместо да пишат книгите си, и пр., със собствената си ръка, често употребявали преписвачи. Апостол Павел го отбелязва като един особен случай, в посланието към Галатяните, че той го е писал със собствената си ръка - Галатяни 6:11. На другите писма той само прибавял поздравлението със собствената си ръка - 1Коринтяни 16:21; Колосяни 4:18; 2Солунци 3:17. Преписвачът който е писал посланието към Римляните, споменава за себе си на края - Римляни 16:22. Виж Букви.

Книгата на родословието е спомената в Битие 5:1 и Матей 1:1, в смисъл на един родословен списък. Виж Родословие.

Книгата на Господните войни - Числа 21:14, е била вероятно една книга съставена от исторически военни песни.

Книгата на праведните - 2Царе 1:18, вероятно е сборник на народни повестни стихотворения, начин който е употребяван за увековечаването историята на древните времена. Виж Праведният.

Книгите на Летописите на царете Юдови и Израилеви, са общонародни записки - 3Царе 14:19,29.

Книгата на живота, или на живите - Псалми 69:28. Вероятно е, че тези преносни изречения са взети от обичая на царете да правят списък на лицата, които бяха на служба при тях, на областите които управляваха, на военните си чиновници, на числото на войските си, понякога още и имената на войните си. За Бог се казва, че записва имената, делата и назначенията на човеците в свитъци; и свитъкът, в който са записани така имената на онези, които са избрани за спасение се нарича "книгата на живота" - Фил. 4:3.