Тези, които живеят в умерения климат, където кладенците или водопроводите не пресъхват, не могат да си представят крайното бедствие, което жаждата причинява, и радостта от утоляването на тази жажда с пиене на чиста вода, радост която превъзхожда всяка друга телесна радост. Трябва някой да е живял или пътувал из Сирия, за да разбере силата и красотата на изреченията "вода от източниците на спасението", "студена вода на жадна душа", "източник на жива вода" и много други. Изкопаването на някой непресъхващ кладенец или откриването на някой извор, се е считало за обществено благодеяние. Там където е имало кладенец, кервани са нощували, войски са лагерували, и градове се основавали - 1Царе 29:1; 2Царе 2:13. За това Вир, еврейското име за кладенец или извор, съставлява част от много имена на местности, като Вирот, Вирсавее. Виж и Ен. Водата толкова се е ценила, че кладенец се е давал за княжеско вено - Съдии 1:13-15, и много пъти се повдигали спорове и преговори за кладенци между различни племена. Така четем за Авраам, че когато сключваше договор с цар Авимелех, "изобличи го за водния кладенец, който бяха отнели Авимелеховите слуги", и кладенеца се даде за владение на Авраам с клетва и завет - Битие 21:25-31. Подобно нещо се случи и през живота на Исаак - Битие 26:14-33. Когато израилтяните преговаряха с Едомския цар, за да преминат през земята му, казаха, "Ние ще минем през друмът; и ако аз и добитъка ми пием от водата ти, ще я платим" - Числа 20:17-19. Още по-силно е изречението в П. Еремия 5:4: "Със сребро пихме водата си", т.е. ние я купихме от чуждите си управители, ако и да бяхме естествените притежатели на кладенците. Все още в някои Източни страни съществува обичай да се искат пари за вода от пътниците; когато по други градове студена вода и хляб се дават даром на странника, на градско иждивение, или като акт на милосърдие от страна на милостивия - Марк 9:41. През неприятелско нашествие, нищо не може толкова да възпрепятства напредъка на една войска или на обсадителите на един град, колкото да се напълнят кладенците с камъни - 4Царе 3:25; 2Летописи 32:3.

В Палестина се срещат кладенци с кипчета, кофи, и чакръци; и понякога е имало стъпала, по които се слизало до водата - Битие 24:15,16. Обикновено водата се вади с кофи и въжета, и дълбеите произведени от въжетата по каменните устия на стари кладенци, сочат дълговременната им употреба. Те са се покривали с плочи, за да не се пълнят с пясък, за да се запази водата им за притежателите, и за да не падат в тях пътници - нещо което често се случва в Сирия, и за което Мойсей постанови закон - Изход 21:33,34. Тези плочи се махали всяка вечер, около залязването на слънцето, когато жените черпели вода за домашна употреба, и когато стадата и чредите пиели от каменните поила, които и до днес се намират почти при всеки кладенец. Тогава са се посещавали от хора и са представлявали живост и веселие, в противоположност на обикновената им глухота, която през друго време е царувала - Битие 24:11-28 Битие 29:1-10; Изход 2:16-19; 1Царе 9:11. При кладенците са идвали понякога и разбойници - Съдии 5:11. Д-р Шоо споменава за един прекрасен извор във Варварийските владения, на който арабското му име значи, "пий и замини!" - една фраза, която ще е добре да се напише и върху най-добрия извор на земни наслаждения.

На картината към статията е изобразен "Източника на Дева Мария" в Назарет, така наречен поради голямата вероятност, че Дева Мария тук си е наливала вода, както Назаретянките днес си наливат. Водата му е изобилна. Той е извън града; и пътеката, която води към него, е добре отъпкана от краката на много поколения. Всеки пътник в Палестина приказва за множеството жени, които идват тук с водоносите си или с козите си мехове положени на рамо или на глава, и които се бавят да си побъбрят или пък се завръщат весело по две, по три задружно. Всекидневно виждаш тук онова, което може да се прочете в Битие 24:11,15,16, "И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец... И ето, излизаше Ревека с водоноса си на рамото си; и тя слезе на извора, напълни водоноса си, и се възкачи". Рядко ще срещнеш мъж, "който носи кърчаг с вода" - Марк 14:13.

Якововия кладенец, който се намира при източния вход на прелестната Сихемска долина, все още съществува, въпреки че малко се употребява и често пресъхва. Той е покрит със сводовит покрив, и входа му е запушен с голям камък. На близо е планината Гаризин, към която Самарянката е погледнала като е изрекла, "Бащите ни се покланяха на тази планина". На запад е обширната и плодовита поляна Мухна, където нивите бяха вече "побелели за жетва". Жената загатна, че кладенеца бил "дълбок" и нямал стъпала. От точно мерене показва, че той е седемдесет и пет крака дълбок, и около девет крака широк. Когато пътника преминава покрай този източник и си помисли колко народи и поколения са пили от него, и пак ожаднявали, и умирали, той се трогва от истината на Христовите думи към Самарянката, и почва да чувствува нуждата от вода "която изтича за живот вечен" - Йоан 4 гл.