Най-голямата от всички птици. Тя живее по сухите и горещи места на Африка и Западна Азия. Сивата Камилоптица е седем крака висока, и вратът и е три крака дълъг; тялото и тежи около 28 оки и е достатъчно силна, за да носи на гърба си двама души. Другите видове камилоптици, с лъскави черни крила и с бели опашки са понякога десет крака високи. Хубавите пера, които толкова високо се оценяват, се намират на крилата и по двадесетина на всяко крило, и на опашката и, но последните по принцип са изпочупени и изхабени. Тя няма пера нито на бедрата си нито под крилата си; и вратът и скромно се покрива с тънки бели косми. Тежестта на тялото, големината, и направата на крилата и показват, че тази птица е създадена повече за тичане отколкото за летене.

Камилоптицата се описва в Йов 39:13-18, и се споменава в Йов 30:29; Еремия 50:39; Исая 13:21 Исая 34:13 Исая 43:20; Михей 1:8. В тези и в други места тя се характеризира като една пустинна птица. Въпреки, че са много страхливи, понякога гладът ги принуждава да посещават и опустошават обработени полета; но обикновено те се срещат в пустинята на малки или големи стада, или пак сдружени с диви осли и други животни. Храната на камилоптицата често е оскъдна и скромна, като растения в пустинята "повехнали преди още да са пораснали"; също охлюви, насекоми и разни гадини; защото тя има една лакома и ненаситна охота и гълта най-гнусни и най-корави неща. Йов говори за бързината на камилоптицата, "Тя презира коня и ездача му". Така и Ксенофон, живописецът на Кир, казва за камилоптиците в Арабия, че никой не може да ги стигне, и че смутените ездачи често се връщат уморени без да сполучат в лова си.

Тя издълбава за себе си едно кръгло гнездо в пясъка, и снася много яйца; някои от които са отделени вън от гнездото, като че са определени за храна на малките й. Майката с помощта на тропическото слънце и на мъжкия си другар през студените нощи, извършва работата по излюпването; но нейната страхливост е толкова голяма, че тя изхвръква изведнъж от гнездото си щом види някоя опасност, и както д-р Шоо забелязва, "изоставя яйцата или малките си, при които може би, няма да се върне повече; или пък ако се завърне то ще бъде твърде късно, така че няма да може да даде живот на едните, и да избави от смърт вторите". В потвърждение на това, което д-р Шоо казва, арабите понякога намират цели гнезда пълни с още неизлюпени яйца; някои от тях са добри и сладки, а други са празни и развалени. Те често намират и няколко малки камилоптици, които не са по-големи от добре отрасли яребички, полумъртви от глад, да се скитат и лутат тук-там, като окаяни сираци, които търсят майка си. За това може да се каже, че камилоптицата "се ожесточава против чадата си, като че не са нейни; напразно се труди без да се бои", сир. тя малко се грижи какво ще се случи с малките и после. Този недостатък на майчина любов също се споменава и в П. Еремия 4:3, "Дъщерята на людете ми се ожесточи, като камилоптиците в пустинята". Когато камилоптицата се нападне, тя понякога издава един лют и сърдит шум с гърлото си, надуто и с устата си отворени; друг път тя вика с един тъжен и жалостен глас; и през нощта мъжката камилоптица гони грабливите неприятели с едно късо реване, за което по някога се мисли, че е лъвово реване - Михей 1:8.