Най-голямата река на Палестина, която тече от север към юг, и която разделя Святата Земя на две части, от които по-голямата и по-важната е на запад. Съществуват два малки потока, на които изворите се приемат за началото й. Единият от тях, близо до Бания, старата Кесария Филипова, извира от една голяма пещера в една скалиста планина, и тече няколко мили към югозапад, където се съединява с втория и по-големия поток, който извира от Тел-ел-Кади, три мили на запад от Бания. Но освен тези, съществува и трети, по-дълъг поток, който изтича отвъд северния предел на Палестина, близо до Хасбея, на западната страна на Ермонската планина, тече двадесет и четири мили към юг, и се съединява с другите потоци, преди да се влеят във "водата на Мером", сегашното езеро Хуле. Това блатисто езеро, когато е пълно, е дълго седем мили; в него се втичат и няколко други по-малки потоци, от които повечето текат от запад. Виж Мером. Като излезе от езерото Хуле, Йордан тече девет мили на юг до Тивериадското езеро, през което течението на бистрите му води, се вижда в продължение на дванадесет мили, докато достигне долният край на езерото. Оттук Йордан продължава лъкатушно пътя си, в посока към юг, докато водите му се размесят и изгубят в горчивото Мъртво море.

Между тези две морета, Тивериадското и Мъртвото, лежи голямото поле на Йордан или Йорданската долина - 4Царе 25:4; 2Летописи 4:17. Арабите го наричат Ел-Гор. Ширината му, по средата е пет мили, но близо до Ерихон то е дванадесет или петнадесет мили широко. По краищата на двете му страни, по цялата му дължина, има много хълмове, от които тези на западния му предел, са стръмни и се издигат 1000 или 1200 крака високо, а другите на източната му страна се издигат постепенно, но достигат два пъти по-високо. Това поле, или тази долина, е много горещо, и освен на места където се напоява от извори и рекички, е песъчливо и без никакви дървета и шума да го засеняват. От това поле реката лъкатушещо и полека-лека се спуска надолу по едно корито, от петнадесет до петдесет крака по-ниско от общата равнина на полето. По краищата на бреговете й, растат гъсти храсти, върби и други дървета. По-ниско, близо до коритото на Йордан, расте гъста тръстика. Едно време гъсталаците покрай реката, служели за свърталища на диви зверове, и само по себе се разбира, че те са били пропъждани, когато водите й са преливали бреговете си; и затова преносно е писано: "Ще възлезе като лъв от прииждането на Йордан" - Еремия 49:19 Еремия 50:44. Коритото на реката може да се е снишило, и да е по-ниско от старото, но и сега през пролетта водите й на много места преливат бреговете си - 1Летописи 12:15. Лейтенант Линч, чиновник от флотата на Съединените Американски Щати, който преплува по Йордан пр Езекил 1848г., удостовери, че разстоянието между Генисаретското езеро и Мъртво море, въпреки че е само шестдесет мили в права посока, е двеста мили по течението на реката, която има безброй криволици. Широчината му на определени места е между седемдесет и пет и двеста крака, а дълбочината му от три до дванадесет крака. Обемът на водата му много се променя, не само според годишните времена, но и от година на година. Течението му е обикновено бързо и силно, и има много водопади, от които повече от двадесет и седем са описани от лейтенант Линч, като опасни даже за металните му кораби. Тивериадското езеро според Линч, е 653 крака по-ниско от плоскостта на Средиземно море, а Мъртвото море 1,316 крака; от това следва, че наведеността на Йорданското корито, между двете езера, е повече от 660 крака. Водите на Йордан са хладки и меки, и както Тивериадското езеро изобилстват с риба. Един каменен мост има над Йордан, под езерото Хуле, (виж Гесур), и останки от друг един мост, на юг от Тивериадското езеро и близо до него, още се намират. Няколко брода, които и сега служат като такива през обикновените времена, се споменават в Св. Писание - Съдии 3:28 Съдии 12:5; 2Царе 17:22,24. Употребявали са се и ладии - 2Царе 19:17,18,39. Виж Море IV.

През едно от годишните "прииждания на Йордан", Исус Навин и израилтяните го преминаха - Исус Навиев 3:15, при което, буйните и разрушителни води на реката, чудесно спряха теченето си, срещу Ерихон, за да направят място в коритото си на Божиите люде, да преминат като по сухо, в същото време, когато водите по-надолу продължаваха пътя си, все така буйно към езерото. Два пъти по-късно, Йордан бе чудесно преминат от Илия и Елисей - 4Царе 2:8,14. В неговите води се изцели проказата на Нееман, и се намери загубеният топор, само с една дума от Елисей - 4Царе 5:14 4Царе 6:6. В Йордан се кръсти и Спасителя - Матей 3:13, и за спомен на това събитие, през месец април, в един определен ден, хиляди християни, пазени от една дружина турски войници, посещават Свещената река, пият и се къпят във водите й, и след два часа се връщат в Ерусалим.

Главните разклонения на Йордан са Йермак, старовременната Йеромакс, един голям поток, и Явок, и двете към изток. Има няколко малки рекички и много планински потоци, които пресъхват повече или по-малко рано през лятото. Думите "Отвъд Йордан", обикновено означават източната страна на реката, но преди завоеванието от Исус Навин, те означавали западната страна.

Днес, Йордан се губи в Мъртво море, но мнозина предполагат, че в стари времена, преди разрушението на градовете в Содомската долина, Йордан е преминавал през Мъртво море и долът Сидим, и продължавал пътя си южно до Елатския залив на Червено море. Южният край на Мъртво море, е съединен с Елатския залив, или заливът Акаба, посредством голямата долина Ел-Араба, която е едно продължение на Ел-Гор, Йорданската долина. Тази долина се простира между юг и юг-юго-запад. Дължината й, от Мъртво море до Акаба, в права посока е около сто мили. От Мъртво море нататък, едно песъчливо поле се простира южно между хълмове и долини за осем или десет мили, където е прекъснато от една варова канара, седемдесет-осемдесет крака висока. Тази канара, вероятно Акрабим в Св. Писание, дели Ел-Гор от Ел-Араба, която от там нататък отива до Акаба. Тази последната долина, има на двете си страни по едно бърдо планински върхове, но потоците които слизат от тях, през лятото се губят в песъчливите си корита, преди да стигнат долу в долината; поради което ниското поле остава през лятото съвсем без вода, и затова е необитаемо. Само водата може да произрасти зеленина в Аравийските пустини, и да ги направи обитаеми. Няма никакви следи от път, нито каквито и да било останки от човешка цивилизация, в никоя част на долината. Мнението, че Йордан някога е текъл през тази голяма долина отпада, като имаме предвид, че Мъртво море е 1300 крака по-ниско от залива Акаба, и че страната между този залив и между морето, сега излива потоците си на север в морето. Разбира се, вероятно е, че Йордан и в старо време, може да се е спирал там, където се спира сега, освен ако приемем, по мнението на Линч и други, че Мъртво море и заедно с него, ако и не толкова дълбоко, цялата долина на север и юг, се е снишавала от по-високо до сегашното си ниско положение, може би дълго време преди ужасното произшествие, от което Лот намери убежище в планината - Битие 19:17-28,30. Виж Море III.