II. Най-старият син на Саул, и една от почитаните личности на Старо-Заветната история. Разказът за знаменития му подвиг в Михмас - 1Царе 13 и 14гл., пояснява благочестивата му вяра, юначеството му, (виж 1Царе 13:3) и благоволението на израилтяните към него, които не го оставиха да бъде погубен, поради безумната клетва на баща му. Този храбър и благороден княз, обичаше Давид като душата си - 1Царе 18:1-4 1Царе 19:2,20гл., и въпреки, че беше убеден, че приятеля му е избран от Бога за престола, остана верен на баща си, с най-чисто и безкористно приятелство към Давид. Йонатан загива заедно с баща си, в една битка с филистимците на Гелвуе; и нищо не може да бъде по трогателно, от жаловитото стихотворение, в което Давид оплаква приятеля си - 2Царе 1гл., чийто син Мемфивостей, по-късно доведе в домът си, и се отнесе с него като към приятел - 2Царе 9гл.