Книгата на Йов е предизвикала много спорове, и върху много гледни точки, критиците са все още раздвоени. Скептиците отричат боговдъхновението й, и са я нарекли философски роман, но никой почитател на откровението, не може да приеме това мнение, нито да се съмнява, че наистина някога е живял човек на име Йов. Боговдъхновените писатели, свидетелствуват за истинността на тази книга. Виж Езекил 14:14; Яков 5:11; и сравни 1Коринтяни 3:19 с Йов 5:13. Самата книга представя лицата, местата, и обстоятелствата като действително съществували. И днес, все още, името и историята на Йов са добре известни на Изток.
Не може точно да се определи времето, в което е живял Йов, но няма никакво съмнение, че той е бил един от древните патриарси. Книгата загатва за потопа - Йов 22:15-17, но не споменава погубването на Содом, изхода от Египет, или даването на Закона. Не говори за никакви отреди в свещеническата служба, а сам Йов е бил свещеник на домочадието си, както са били Ной и Авраам. Споменава за най-старото идолопоклонство, (поклонението на звездите), и за един от най-старите начини на писане, с желязна писалка и олово - Йов 19:24. И дълголетието на Йов доказва, че той е един от патриарсите. Той претърпял изпитанията си, когато бил на сто и четиридесет години, и бил вече старец преди да започнат злочестията му, защото синовете му били вече задомени и всеки глава на домочадието си - Йов 1:4 Йов 42:16. Хората по това време още живеели дълго - Йов 15:10.
Има различни мнения, за това кой е писателя на тази книга. Тя по всичко прилича на първо-образно съчинение, и нищо не показва да е превод; и ако наистина е първо-образна, писателят й трябва да е бил евреин, тъй като е писана на еврейски. Писателят й несъмнено е бил добре запознат с Египет и Арабия, и стилът му на писане, е възвишен и украсен с всичките качества на източната поезия. Всичките тези обстоятелства, са добра опора за предположенията на онези, които приемат Мойсей за писателя на тази книга. Съчинението й, обаче, се приписва на различни други лица.
Тя е един хубав образец на патриархалната вяра. Учи за битието и съвършенствата на Бога, творческото му дело във вселената, и всемирното му провидение; за отстъпничеството на злите духове и хората; за Божията милост, която се показва при принасянето на една жертва, последвана от покаяние и вяра - Йов 33:27-30 Йов 42:6,8; и като че ли загатва за безсмъртието на душата, и възкресението на тялото - Йов 14:7-15 Йов 19:25-27.
Основният въпрос, който най-пълно се разисква в Йов е: Защо Бог позволява праведните да страдат, докато в същото време нечестивите благоуспяват? Отговорът е, че Господ, чиято ръка направлява историята на този свят, има върховното право да избира, кога и как да награждава доброто и да наказва злото, и да подлага людете си на каквито изпити той счете за най-разумно.
Разговорът на Йов и приятелите му, може да се раздели на три части. В първата, Елифаз говори на Йов, и Йов му отговаря; после говорят един след друг Валдад и Йов, и Софар и Йов. Във втората част, се спазва същия ред; по същия начин и в третата, като изключим това, че там след беседата, с която Йов отговаря на Валдад, тримата приятели не продължават да спорят, и вместо Софар, четвърти някой си приятел, на име Елиу взима думата; и спора завършва с едно решение на Самия Йеова.
Приятелите на Йов, не спират да твърдят, че тежките наказания са му изпратени за наказанието на някои тежки прегрешения, и да го принуждават да се изповяда и покае. Благочестивият патриарх, убеден душевно в честността и боголюбието си, и изненадан от строгостта на наказанията, и от подозренията на приятелите си, горещо защитава невинността си, и показва, че добрите хора понякога биват оскърбявани най-много, но забравя, че вътрешните му грехове заслужават много по-тежко наказание, и ако с всичко това вярата му в Бога и да не намалява, той глупаво Го обвинява. По-късно смирено изповядва неправдата си, и сърцето му се развеселява от новата благодат на Господа, а в това същото време приятелите му приемат изобличение. Цялата книга е написана според всичките правила на Еврейската поезия, освен двете въвеждащи глави и част от последната, които са проза. Като поема, тя е пълна с възвишени чувства, и смели, и резки образи.
Болестта на Йов, общо се приема, че е черната проказа; друга болест не съответства на описанието в Йов 2:7,8 Йов 7:5,13,14 Йов 19:17 Йов 30:17. Виж Прокажен.