Йоан се ползуваше по това време с дълбоко уважение сред народа - Лука 3:15; една делегация бе изпратена до него да го разпитва - Йоан 1:19-28; цар Ирод "когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше" - Марк 6:20, но той сложи пред нозете на Спасителя всичко, което имаше - Йоан 1:27 Йоан 3:33; Четем на няколко места за неговите "ученици" - Матей 9:14; Лука 5:33; Йоан 3:23-25 Йоан 4:1, и по-късно виждаме следи от влиянието му - Деяния 18:25 Деяния 19:3. Не знаем защо и след кръщението на Исус, продължаваше да проповядва отделно, вместо да се присъединеше към Него. Той обаче с постоянство продължаваше вярно да се труди по делото на духовното преобразувание; и тези му усилия през втората година, станаха причина да бъде затворен от Ирод Антипа. Виж Ирод III. От тъмницата изпрати двама от учениците си до Христос, за да го попитат: "Ти ли си оня, който има да дойде, или друг да очакваме?" - Матей 11:3. За този въпрос, може би е бил подбуден от някои еврейски представи за един земен Месия, който трябва да премахне всичките народни оскърбления и неправди причинявани на евреите, или от нетърпение Христос явно да обяви, че той е Месия. В този случай, Христос нарича Йоан пророк, и повече от пророк, т.е. по-голям от когото и да е от пророците; защото от всичките пророци само той видя Помазаника, когото всички "искаха да видят"; но въпреки всичко това, той е по-малък и "от най-малкия в Небесно царството". Според Йосиф, Ирод се боеше от голямото му влияние сред народа, а Иродиада го мразеше от цялото си сърце, и търсеше случай да го погуби. Веднъж, когато Саломия, дъщеря й играеше пред Ирод, на него толкова му стана драго, че и се обеща с клетва да и даде каквото и да му поиска, а тя подучена от майка си, му поиска на блюдо главата на Йоан Кръстител. Тогава царя, измамен и оскърбен, заповяда да отрежат главата на Йоан в тъмницата, а учениците му погребаха тялото му, "и отидоха и казаха на Исус" - Матей 14:3-12.
II. Апостол и Евангелист. Син на Заведей и Саломия; от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му бяха рибари, и живееха охолен живот - Марк 1:20 Марк 15:40; Йоан 18:15 Йоан 19:27. В характера на Йоан, както е описан в Библията, има две безценни качества: кротост и решителност. Други още по привлекателни черти в него, бяха смиреността и братската любов. И в размишленията му се забелязваха решителност - Лука 9:54. Той беше обичен, но и твърд, и неустрашим. Присъстваше на разпятието на Спасителя, и затова го описва като очевидец - Йоан 19:35. Подрани на гроба му, и след възнесението му, дързостно прогласяваше евангелието в Ерусалим - Деяния 4:13, и не се уплаши от затвора, биенето и заплашването със смърт. Отличаваше се с голямата си преданост към Христос, и тази преданост, може би, не по-малко от славолюбието, или от неправилно разбиране на Христовото царство, го подбуди да поиска място от дясно до Него - Матей 20:20-24. За него се мисли, че е бил най-младия от апостолите. Той бе първо ученик на Йоан Кръстител, но после, когато бе изпратен до Христос, веднага го последва. За известно време, се върна към предишния си занаят, покрай Генисаретското езеро, но скоро бе призован да го напусне, и да последва Спасителя - Лука 5:5-10. Христос по особен начин, обичаше този любезен и ревностен ученик - Йоан 13:23 Йоан 19:26 Йоан 20:2 Йоан 21:7. На тайната вечеря той лежеше на гърдите на Исус, и на него Исус препоръча майка си. Заедно с Петър и Яков, бе очевидец на преображението, и на страданието на Исус в градината. Виж Яков II. След възнесението на Господа, Йоан остана в Ерусалим, където беше един от най-здравите стълбове на църквата - Галатяни 2:9. Предполага се, че около 65г. след Р.Х., се е преместил в Ефес, и от там сял евангелското семе из Мала Азия, и обилно го сял за много години след смъртта на ап. Павел. Той е заточен, (вероятно от Домициан), около 95г. след Р.Х., на остров Патмос, където видя виденията описани в книга Откровение. По-късно се върна в Ефес, където доживя до дълбока старост, и тогава учениците му на ръце го носеха на църква. Като не можеше вече да беседва на дълго, той обичайно приветствуваше народа с тези кратки думи: "Чада, обичайте се"; и когато народа се удивяваше на краткостта му, той отговаряше: "Това е, което Господ ви заръчва; и това, ако правите, е достатъчно". Апостолът почина в Ефес, в третата година на Траян, (100г. след Р.Х.), според Епифан на деветдесет и четири години.
Освен Евангелието и Откровението, които носят името му, имаме и три послания от Йоан. Първото е всеобщо или съборно писмо, назначено да опровергае някой погрешни учения на гностическите философи, за личността на Христос; и да назидае вселенската църква в истина и братска любов. Второто послание е отправено до "избраната госпожа", която може би е била някоя християнка отличена с благочестието си, и вярната си служба в църквата. Третото е отправено към Гаий, (на латински Касий), когото Йоан хвали за верността му и гостоприемството му, и го увещава с постоянство да върши всяко добро дело. Общо се вярва, че Откровението и Посланията на Йоан са написани около 96-98г. след Р.Х. Те са последните книги в Ново-Заветния канон, и Йоан, като надживя всичките апостоли, е помогнал най-много за утвърждаването му. Виж Евангелие от Йоан.
III. Наричан Марко. Виж Марко.