Неизричаното име на Бога при евреите. То никога не се употребява с членът, нито в множ. число. Евреите никога не изговарят това име, и където се среща в еврейското Писание, те изговарят, като четат, вместо него думата Адонай (Господ), или Елохим (Бог). Виж Бог. В Еврейската Библия, то е писано с гласните на едната или другата от тези думи. Означава Който е. И така то обозначава самобитността, независимостта и съвършенството на Бога, които свойства са като залог, че той ще изпълни всичките си обещания. Виж и Изход 3:14, "Аз съм Който съм", за значението, на което виж Бог. В Изход 6:3, Бог говори: "Явих се на Авраам, Исаак и Яков, с името Бог Вседържител, но не им бях познат с името Си Йеова", но това название изглежда е било познато още от начало - Битие 4:1. Можем обаче да вярваме, че сам Бог, като дал на човека името Адам, нарекъл себе си Йеова, но в откровението си на патриарсите, той още не бил поставил особена важност на дълбокото значение на това име. Той винаги им казвал: "Аз съм Всемогъщият" - Битие 17:1, или "Аз съм Йеова, Бог Авраамов" и др.т, но никога не им казал само "Аз съм Йеова".