Амосовият син, един от най-отличните Еврейски пророци. Той почнал да пророкува в Ерусалим, към края на царуването на Озия, (около 757г. преди Р.Х.), и служил в пророческата служба 60 години при Йотам, Ахаз и Езекия - Исая 1:1. Сравни 4Царе 15 4Царе 20гл.; 2Летописи 26 2Летописи 32гл. Първите дванадесет глави от пророчествата му, се отнасят за Юдовото царство; след тях следват главите 13-23, отправени против чужди народи, освен 22гл., против Ерусалим. В 24-35гл., които вероятно са били писани през царуването на Езекия, пророкът гледа напред в пророческо видение към Вавилонския плен, и към Месия. Гл. 36-39, дават историческата повест на нашествието от Сенахирима, и на съветите дадени от Исая на Езекия. Този разказ съответствува с разказът в 4Царе 18:13, до 20:19; и наистина 37гл. в Исая е почти дума по дума същата с 4Царе 19гл. Остатъкът от книгата на Исая 40 Исая 66гл., съдържа една поредица предсказания, с които се прорицава едно световно преселение и избавление, и които най-сетне дават един ясен поглед върху духовното избавление, което имаше да се извърши от Месия.

Исая е живял и пророкувал в Ерусалим; и след разказа в 39гл., не се споменава повече. Едно предание на Талмудистите и църковните отци разказва, че той е претрит с трион във времето на Манасия - Евреи 11:37; и това предание се повествува в една апокрифна книга, наречена "възшествието на Исая", но то не е достоверно.

Някои тълкуватели са предлагали, да се раздели книгата на Исая хронологически на три части, така че да съответствува на тримата царе, Йотам, Ахаз и Езекия. Това, обаче е неудобно; защото някои глави, както е явно са разместени, и всичките не са в хронологически ред на местата си. Но едно разделение на тази книга вече съществува: първата част включва първите тридесет и девет глави, втората 40-66 гл.

Първата част се състои от пророчествата и историческите разкази, които Исая е писал през периода на голямата си деятелност, когато е участвал в общите работи на управителите и народа, и когато е действувал като вестител Божий до народа, за да повлияе във вътрешните и външните му съществуващи отношения. Пророчествата са отделни и независими едно от друго, обнародвани в различни времена, и на различни случаи, но по-късно са събрани в един сборник. Това може да се разбере от надписите им и по други отличителни черти.

Втората част, напротив, се занимава само с бъдещето. Явно е, че тя е била написана в по-напредналата възраст на пророка, когато, след като беше оставил на по-младите пророци да действуват в богодържавното управление, той беше пренесъл духосъзерцанията си от настоящето към бъдещето. В тази част, която не се отнася само до външни обстоятелства, не е лесно да различаваме прорицанията едно от друго. Те всичките съставят неразделните части на едно цяло пророчество. Пророкът преди всичко утешава народа си, като известява избавлението му от Вавилонския плен, който наближаваше, и което беше предрекъл, (39:6,7); дава името на самодържеца, когото Йеова щеше да изпрати, за да накаже угнетителите на народа, и да върне в отечеството им угнетените. Той, обаче, не се спира на това светско избавление. На надеждата за освобождение от Вавилоското иго, той прибавя надеждата за освобождение от греха чрез Масия. Възвисен над всяко пространство и време, пророкът съзира от висотата, където е бил поставен от Св. Дух, процъфтяването на царството на Месия, от най-малките му начатки, до най-пълното му съвършенство.

Исая с право е наречен "евангелски пророк", а църковните отци са нарекли книгата му "Евангелие според Св. Исая". В нея са предсказани чудесното рождение на "Емануил, Бог с нас", благотворителният му живот, изкупителната му смърт, славното и вечното му царство - Исая 7:14-16 Исая 9:6,7 Исая 11:1-10 Исая 32:42,49 Исая 52:13-15,53,60гл., 61:1-3. По простотата, чистотата, и пълнотата на пророчествата си за Месия, Исая е пръв между Еврейските пророци и поети.