I. Ирод, за когото се споменава в Матей 2гл. и Лука 1:5, е син на Антипатър, Едомец, когото много обичал Юлий Кесар. Когато бил още малолетен, на петнадесет години, Ирод е определен от баща си за управител на Галилея, под началството на Иркан II, който тогава е главен управител на Юдейския народ, а на Иродовия брат Фазаил, било поверено подуправлението на Юдея. По-късно те били потвърдени на службите си от Антоний, който им дал и титла четверовластници, (около 47г. преди Р.Х.). С Иркан съперничел брат му Аристовул, а Антигон, синът на последния, подпомогнат от Юдеите, започнал да враждува срещу Ирод. В борбата отначало Антигон не сполучил, но после, с помощта на Партяните, разбил Ирод, и станал господар на Юдея, (около 40г. преди Р.Х.). Тогава Ирод побягнал в Рим, където с помощта на Антоний, се прогласил за цар на Юдея, събрал една голяма войска, победил Антигон, превзел Ерусалим, и избил Макавеите, (около 37г. преди Р.Х.). За да придобие приятелството на юдеите в Юдея, Ирод съградил отново храмът и го украсил, основал и разширил много градове и градчета, но юдеите още повече възнегодували срещу чуждото иго, когато той установил някои игри в чест на Кесаря, и въздигнал позорищни здания в Ерусалим. При това, жестокосърдието му го правело още по омразен. Той умъртвил жена си Мариамна, с двамата й синове, Александър и Аристовул; и на предсмъртния си час, хвърлил в тъмница в Ерихон неколцина от най-отличните си поданици, и накарал сестра си да му обещае, че те ще бъдат убити на минутата щом издъхне, за да пролеят сълзи, според собствените му думи, при смъртта на Ирод. Това обещание, обаче, не се изпълнило. Синът на Ирод Антипатър, претърпял смъртно наказание за съзаклятието му, да отрови баща си; и след пет дена Ирод умрял, пр Езекил 3г. преди Р.Х., според общоприетото изчисление на шестдесет и осем годишна възраст, след като царувал тридесет и четири години. В последната година на царуването на Ирод, се родил Исус във Витлеем; и Ирод, за да погуби Исуса, заповядал да се избият в онази страна всичките деца на две години и по-долу - Матей 2гл. За това събитие споменава и историкът Макровий. След смъртта на Ирод, половината от царството му, с Юдея, Едом, и Самария, били наследени в управлението от сина му Архелай, на който била дадена титлата Етнарх (народоначалник); а другата половина била разделена между двама от другите му синове, Ирод Антипа и Филип, с титлата четверовластници. Ирод управлявал Галилея и Перея, а Филип Трахонитис, Итурея, и Ватанея.
II. Ирод Филип. Виж Филип.
III. Ирод Антипа - Лука 3:1, е син на Ирод Велики, когото му родила Самарянската му жена. Той бил брат на Архелай; и двамата братя се образовали заедно в Рим. След бащината му смърт, Антипа бил определен от Август Кесаря за четверовластник в Галилея и Перея, т.е. в южната част на страната на изток от Йордан - Лука 3:1. Той се е наричал понякога и цар - Марк 6:14. Спасителя, като Галилеянин, бил подвластен на гражданското ведомство на Ирод - Лука 23:6-12. Първата жена на Ирод била дъщерята на Арета, Арабски цар, но по-късно той обикнал Иродиада, жената на брат си Филип, своята братовчедка; напуснал жена си, и като наговорил Иродиада да напусне и тя мъжа си, се оженил за нея. По нейното желание, той по-късно отишъл в Рим да проси царска титла, но там го наклеветил пред Император Калигула, братовчед му Ирод Агрипа, братът на Иродиада. Поради това, той отишъл на заточение в Лион, в Франция, а неговата държава преминала под управлението на Ирод Агрипа. Ирод Антипа е този, който отсякъл главата на Йоан Кръстител - Матей 14:1-12; Марк 6:14-29. Той е бил последовател, или поне приятел на садукеите - Марк 8:15. Виж още Матей 16:6, и Иродиани.
IV. Ирод Агрипа, Големи или I - Деяния 12:23,35, е внук на Ирод Велики и Мариамна, и син на Аристовул, когото убил заедно с майка му, баща му. Когато Калигула се възкачил на Римския престол, Агрипа бил изваден от тъмницата, където е затворен от Тиберий, и приел от императора титлата цар, (38г. след Р.Х.) заедно с областите, които преди това се управлявали от стрика му Филип четверовластника, (виж Ирод I), и от четверовластника Лисаний, (виж Авилиния). Притежанието на тези области му се потвърдило в 43г. след Р.Х. от Клавдий, който прибавил към царството му и онези части от Юдея и Самария, които някога принадлежали на дядо му Ирод. За да угоди на юдеите, той започнал да преследва християните, но не довършил предприятието си, защото скоро след като убил Яков и затворил в тъмница Петър, той умрял в Кесария от едно ужасно поражение, (44г. след Р.Х.) - Деяния 12гл. За него споменава Йосиф, само под името Агрипа.
V. Ирод Агрипа, Малки или II - Деяния 25 Деяния 26гл., е син на Ирод Агрипа I., и бил възпитан в Рим, под попечителството на император Клавдий. След смъртта на баща му, когато бил още на седемнадесет години, вместо да го изпрати да управлява бащиното си царство, императорът го поставил над Халкийската държава, която някога принадлежала на стрика му Ирод. По-късно той се сдобил с царска титла, и се определил да властвува над бащините си владения, Ватанея, Трахонитис, Авилиния, и др., към които по-късно се присъединили и някои градове. Той се споменава в Новия Завет и от Йосиф само под името Агрипа. Пред него Фест извел апостол Павел, да му поговори за себе си - Деяния 25:13,26гл. Той умрял в третата година на Траяновото царуване, на седемдесет годишна възраст.