Тези пълзящи гадове, които Мойсей ги счита за гнусни - Левит 11:10,41, се срещат изобилно, особено в топлите страни, където те са най-отровни. Смята се, че една шеста част от всичките, до сега известни змии са отровни; отровните змии се отличават по два кухи зъба, които стърчат на горната им челюст, и са по-бавни в хода си от неотровните; те изобилствували в Египет и Арабия, и няколко видове от тях са споменати в Св. Писание. Виж Аспид, Василиск и Ехидна.

Горителните змии споменати в Числа 21гл., от които измряха много Израилеви синове в пустинята на север от Акаба, и горителните хвъркати змии - Исая 14:29 Исая 30:6, са се наричали "горителни" и "хвъркати", вероятно от голямата топлина, която отровата им причинява, и от бързото им устремително движение. Медната змия, която Мойсей направи и издигна на върлина, не е била целителна, но е била средство, за опитване покаянието и вярата на людете.

Писателят на книгата Еклисиаст, казва за израилтяните: "Те бяха за малко време смутени с наказание, за да бъдат научени, имащи знак на спасение, за да има смисъл повелението на закона Ти. Понеже, онзи който обърна лицето си към нея (медната змия), не се спаси чрез това което видя, но чрез Тебе който си Спасител на всичко". Спасителят ни показва, че медната змия е била негов образец - Йоан 3:14,15. Вярващият, който гледа към Христос, приема спасението на душата си, която е заразена със смъртоносната отрова на греха. За медната змия, виж Нехущан. Виж Омайвачи.

Хитрата и лукава злоба на змията, често се споменава в Св. Писание - Битие 3:1; Матей 10:16 Матей 23:33. На много места змията стои вместо дявола, който я употреби за средство да прелъсти жената - Битие 3:13; 2Коринтяни 11:3; Откровение 12:9.