Когато става въпрос за Мойсеевия закон, трябва внимателно да различаваме, за кой закон се говори, за гражданския ли, за обредния ли, или пак за нравствения. Обредните закони, онези които се отнасят на молебните обичаи, жертвите, свещениците, очищенията, и др., имаха за цел да отличават Еврейския народ от езичниците, и да предизобразяват евангелските времена. Те бяха унищожени след Христовото възнесение - Галатяни 3:24; Ефесяни 2:15; Евреи 9гл., 10:1-22. Гражданските закони - Деяния 23:3 Деяния 24:6, бяха за управлението на евреите, като народ, и включваха десетте заповеди. Целият законник, беше приспособен най-мъдро за състоянието на евреите, и благочестивия и човеколюбивия му дух, трябва да владее във всичките човешки закони. Нравствените закони - Второзаконие 5:22; Матей 5:17,18; Лука 10:26,27, са по-важни от другите, защото те са по-тясно свързани с човешкото спасение. Тези закони, Създателят е написал в съвестта на всеки човек, и грехът никога не може съвсем да ги затрие - Римляни 1:19 Римляни 2:12-15. На тях евреите бяха особено научени на Синайската планина, чрез десетте заповеди, съдържанието, на които Христос накратко обобщи, като любов към Бога и любов към ближния - Матей 22:37-40. Нравствените закони, са за пораждане на любовта към хората - Римляни 7:10,12, изискват от нас безусловна покорност - Галатяни 3:10, Яков 2:10, и са всеобщи и задължителни за всяко време. Христос ги потвърди, и наложи - Матей 5:17-20, като показа, че те изискват святост на сърцето, като ги приспособи към много и различни случаи, и като ни даде нов повод, да им се покоряваме, сир. като ни откри по-ясно рая и пъкъла, и благодатното ръководство на Св. Дух. Някои са се опитвали да докажат, от различни места в Св. Писание, че тези закони, не са вече задължителни за християните, че християните на са "под закон, но под благодат" - Римляни 6:14,15 Римляни 7:4,6; Галатяни 3:13,25 Галатяни 5:18, и неправилното тълкуване на тези места, дава повод на хората да грешат, и да тънат в беззакония, защото благодатта преизобилва. Правилно разбирани, те се съгласяват с изявленията на Спасителя - Матей 5:17. За душата, която е в Христа, законът вече не е неумолим съдник, но учител и божествен наставник - Псалми 119:97; Матей 5:48 Матей 11:30.
Думата "закон" понякога значи вътрешно-движеща и управляваща сила. "Законът в ума" и "законът в частите", значат светите подбуждения на една възродена душа, и лошите наклонности на естественото сърце - Римляни 7:21-23. Виж Римляни 8:2 Римляни 9:31; Яков 1:25 Яков 2:12.