Когато си говорим, ние въобще казваме Стар и Нов Завет, т.е. заветът на Бога с Авраам и с потомците му, и заветът му с вярващите чрез Исус Христос, защото тези общи завети включват всички други. Най-тържествен и най-съвършен, е завета на Бога с хората, сключен чрез Исус Христос, който ще пребъде во веки веков. Божият Син е поръчител на този завет; той е потвърден с неговата кръв; целта и предопределението му, е да се придобие вечен живот за вярващите.
Богословите употребяват фразата: "Завет на дела", за да означат договора преди грехопадението, чрез който Бог обеща на хората вечен живот, с условието на покорност - Осия 6:7; Римляни 3:27; Галатяни 2:19. Те употребяват също израза "завет на благодатта или на спасението", за да означат Божието определение, чрез което Бог прощава на грешниците, и ги спасява чрез смъртта на Сина.
Завет, в Св. Писание, обикновено означава договор, а не завещание - Матей 26:28. Обаче двете значения се препокриват в Евреи 9:16,17. Павел говори за Новия Завет, в кръвта на Изкупителя; и нарича закона Стар Завет, а евангелието Нов Завет - 1Коринтяни 11:25; 2Коринтяни 3:6,14; Евреи 7:22 Евреи 12:24. Виж Библия.