Законът определя само едно място, където евреите трябва да принасят жертвите си. Людете трябваше да се събират на богослужение около олтаря на единствения истинен Бог в скинията, а по-късно в храма - Левит 17:4,9; Второзаконие 12:5-18. Обаче в някои случаи царе, пророци и съдии жертвопринасят другаде - Съдии 2:5 Съдии 6:26 Съдии 13:19; 1Царе 7:17; 3Царе 3:2,3 3Царе 18:33. Евреите са наставлявани да изпитват най-голямо отвращение от принасяне на хора в жертва - Левит 20:2; Второзаконие 12:31; Псалми 106:37; Исая 66:3; Езекил 20:31.
Евреите имаха три вида жертвоприношения:
1. Всеизгаряне, при което цялата жертва се изгаря, без да се остави нещо за онзи, който я дава или за свещеника който я коли и принася. Служителят взима единствено кожата, понеже преди да се принесат жертвите на Господа, кожите им се одират, а нозете и вътрешностите им се измиват - Левит 1:1-17 Левит 7:8. Всяко всеизгаряне е за припознаване във виновност и опрощаване. Изгарянето на цялата жертва върху олтара означава, че жертвоприносителят посвещава на Бога себе си и всичко което има и че умилостивението е съвършено.
2. Принос за грях, който заедно с приноса за престъпление може да се смята като един вид. За разлика от всеизгарянето, то се принася винаги за някои престъпления срещу нравствения или обрядния закон, извършени поради незнание. Нищо не се връща от жертвата на този, който я дава, но принасящия свещеник взима дял от нея - Левит 4 Левит 6гл., 7:1-10.
3. Примирителни жертви, се принасят по обричане, за да се благодари на Бога за благостите му, или за да удовлетвори някой набожността си. Поради това израилтяните принасят примирителни жертви когато си искат, без да ги задължава някакъв закон и свободно си избират какви да бъдат животните за жертвата - Левит 3 гл., 7:11-34. Законът само изисква тя да бъде без недостатък. Който я представя, застава при вратата на скинията, слага ръката си на главата й, и я заколва. Свещеникът поръсва с кръвта й олтаря за всеизгаряне и около олтаря, и изгаря върху него тлъстината, която покрива бъбреците, черния дроб и червата. Ако жертвата е агне или овен, се изгаря и опашката. Преди всичките части да се хвърлят в огъня на олтаря, свещеникът ги предава в ръката на приносителя, който ги вдига високо и движи в четирите посоки (изток, запад, север, юг), а свещеникът подпира и направлява ръцете му. Гърдите и дясното бедро на жертвата са за свещеника, който свещенодействува, въпреки че Мойсей споменава само за гърдите на животното. След това, остатъка от жертвата остава за онзи, който я представя. Той я изяжда със семейството и приятелите си както му е угодно. Примирителната жертва символизира умилостивение за грях и така примирение с Бога, и свято общение с Него и людете му.
Брашно принася за грях по-бедния, който няма възможност да принесе коза, овца, гургулици или гълъбчета - Левит 5:10-13.
Хлебното приношение се състои от чисто брашно, поляно с елей и ливан. Свещеникът взима шепа от това брашно заедно с ливана, и го изгаря на олтаря. Останалото брашно е негово, за да го яде безквасно в скинията. Колкото за други приноси - плодове, вино, брашно, кори, и др., свещеникът хвърля част от тях в огъня, а остатъка задържа за себе си. Тези приноси винаги се придружават със сол и вино. Хлябът трябва да бъде безквасен - Левит 2 гл.
Приношения, в които се освобождава птица или коза, не са жертвоприношения, защото няма проливане на кръв, а жертвата остава жива.
Птици се принасят само в три случая:
1. За грях, когато приносителят не е достатъчно богат, за да принесе в жертва животно - Левит 5:7,8.
2. За очистване на жена, след като е родила дете - Левит 12:6,7. Когато може да принесе и агне, и гълъб, тя принася и двете - агнето за всеизгаряне, а гълъбът за приношение за грях. Но ако няма възможност да принесе агне, тя дава две гургулици или две гълъбчета: едното за всеизгаряне, другото за приношение за грях.
3. Две птичета се принасят за очистените от проказа: едното за всеизгаряне, другото за да се пусне след ритуала на свобода - Левит 14:4, и пр., 49-51.
За жертвоприношението на пасхалното агне, виж Пасха.
Всекидневното жертвоприношение в скинията и в храма - Изход 29:38-40; Числа 28:3, се състои от две агнета - едното принесено сутринта, другото вечерта. Те се изгарят на слаб огън, за да горят по-дълго време. Сутрешното агне се принася около изгряването на слънцето след изгарянето на тамяна върху златния олтар и преди каквото и да е друго жертвоприношение. Вечерното агне се принася привечер, преди да се смрачи. Всяко от горните агнета се принася с по четвъртина ин (триста драма) вино и първото масло и с по 1/10 ефа (около 1 3/4 оки) чисто брашно.
Такива са еврейските жертвоприношения - богоопределени, но сами по себе си безсилни да очистят душата и да премахнат греховете. Павел описва тези и други обреди на закона като "слаби и сиромашки учения" - Галатяни 4:9. Те представляват милост и чистота, но не ги съобщаваха. Те убеждават грешника, че има нужда от очистване и освещение, но не му дават святост и оправдание. Жертвите у евреите са просто пророчества и образи на истинната жертва - Агнето Божие, което изцяло обхваща всичките им качества и свойства и е същевременно всеизгаряне, приношение за грях и благодарствено приношение. То съдържа същественото, действителното, на което старозаветните жертви са само сенки, първообрази. Пасхалното агне, всекидневните всеизгаряния, приношенията на брашно и вино, както и всички други приноси, обещават и представят смъртта на Исус Христос - Евреи 9:9-15 Евреи 10:1. Затова, с тази смърт всички те се унищожават - 1Коринтяни 5:7; Евреи 10:8-10. С принасяне себе си жертва веднъж - Евреи 10:3, Христос замени завинаги някогашните жертвоприношения и спасява всички вярващи в Него - Ефесяни 5:2; Евреи 9:11-26. Без умилостивителната му жертва нито една човешка душа не може да избегне Божието правосъдие.
Заместване на грешник с жертва, не е нещо ново. То е известно още от старозаветно време - Левит 16:21; Второзаконие 21:1-8; Исая 53:4; Даниил 9:26, и се среща при всяко жертвоприношение - Левит 4:20,26 Левит 5:10 Левит 14:18 Левит 16:21. Кръвта, като жилище на живота и душата на жертвата, се ръси по олтара и се излива пред Господа, за да покаже, че грешника се погубва - Левит 17:11. Но евреите са наставлявани да не разчитат само на жертвите си и поучавани, че без покаяние, вяра и поправление, всяка жертва е мерзост пред Господа - Притчи 21:27; Еремия 6:20; Амос 5:22; Михей 6:6-8, и че Той иска милост, а не жертва - Осия 6:6; Матей 9:13, и дълбока любов - Марк 12:33. "Послушанието е по-добро от жертвата, и покорството от тлъстината на овни" - 1Царе 15:22; Притчи 21:3; Матей 5:23. Виж и Псалми 50. И тогава, както сега, може да се каже: "Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш" - Псалми 51:17. Ако не са в такова състояние, евреите не могат да принесат никакъв дар, угоден на Бога. Бог често обяснява затова в пророците - Псалми 40:6; Исая 1:11-14; Осия 6:6; Й-л 2:12-18; Амос 5:21,22.
Думата жертви понякога се взема преносно, за да означи заслуги на християни; даване на нещо тяхно за посвещение на Господа - 1Петрово 2:5; Римляни 12:1; Фил. 4:18; Евреи 13:15,16.