Син на Галаад и съдия на Израил, заемал съдийската служба след смъртта на Яир. За него се разказва в Съдии 11 и 12гл. Най-тъжното събитие в тази повест, е когато той посвещава дъщеря си в жертва на Господа, като следствие на едно безсмислено обричане. През вековете се е разисквал въпроса: принесъл ли е Ефтай дъщеря си в жертва наистина, или не е? На първото мнение са халдейския преводач Йонатан, историкът Йосиф, и църковните отци Ориген, Йоан Златоуст, Теодорит, Йероним, Августин и др., но отвращението, което естествено изпитваме против едно такова зверско дело, е накарало мнозина тълкуватели да приемат другото, по-съмнително мнение, че бащата само осъдил дъщеря си, да не се жени през живота си. Св. Писание не потвърждава, че Бог е одобрил обричането му, каквото и да е било. Апостол Павел причислява Ефтай между светците на Стария Завет, които се отличили с вярата си - Евреи 11:32.