I. Първият Израилев цар, ефремец, Наватов син. През последните години на царуването на Соломон, комуто бил чиновник във войската, той направил съзаклятие против него, и по-късно се принудил да избяга в Египет. След смъртта на Соломон, десетте Израилеви племена го повикали, да се върне в отечеството си, и да направи предложение на Ровоам да стане цар. По желанието им той се върнал, но когато Ровоам отказал да приеме предложенията му, упорстващите племена избрали него за цар, (976г. преди Р.Х.). Той царувал двадесет и две години. Единственото забележително дело на царуването му е, че той направил Израиля да греши. За да попречи на народа си, да не ходи на поклонение в Ерусалим, където се молили юдеите, Ровоамовите поданици, той направил идолските златни телета във Ветил и Дан. Той още поставил на мястото на Аароновите потомци, свещеници от "най-долните люде". Тази нечестива, но действенна мярка, която се поддържала в изпълнение от всичките Израилеви царе, представлява една крайна слабост и едно крайно развращение. Нито чудеса, нито заплашвания, нито даже преждевременната смърт на сина му Авия, можали да го отвърнат от този му път. Той враждувал и воювал с Юдейските царе, през всичките години на царуването си, и с краткото царуване на сина му Надав, осъденото му домородство угаснало - 3Царе 12 3Царе 14 3Царе 20 гл.; 2Летописи 10:13.

II. Тринадесетият цар на израилтяните, син и наследник на Йоас, който царувал четиридесет и една години, (823г. преди Р.Х.). Той продължил бащините си победи над сирийците, превзел и Емат и Дамаск, и цялата страна източно от Йордан, дори до Мъртво море, и въздигнал до най-висока степен благоденствието на царството си. През дългото му царуване, обаче, израилтяните се отдали на разкошност и разврат, и тънели в пороци. След него, царството му започнало да запада, и неговата династия се съсипала в една година - 4Царе 14:23-29 4Царе 15:8-12. Виж и съвременните му пророци, особено Амос и Осия.