Едно от най-отличителните дарования от Бога на човека, необходимо за най-високото наслаждение и за улеснение на хората в обществения живот, и което трябва да се цени и употребява достойно за Божията слава, и за доброто на човечеството. Първобитният език, или словесната способност при хората, не е природна даденост, но Божие творение, Божия дарба. Адам и Ева знаеха как да разговарят помежду си, и със Създателя си. Почти две хиляди години, "по цялата земя се употребяваше един език и един говор" - Битие 11:1. Но около сто години след потопа, според общоприетото летоброене, Бог чудесно разбъркал езика на строителите на Вавилонската кула, и като разпръснал разноезичните домочадия по земята, осуетил тяхната цел, за да даде преднина на своите цели. Сега има хиляди езици и наречия по земята; и като се позовават на това многообразие, безверниците отхвърлят Библейското учение за единството на човешкия род. Доказва се обаче, че тези езици имат големи сходства един с друг; и колкото повече сравнителното езикознание се задълбочава в изследванията си, толкова повече открива и увеличава доказателствата за единството на всички хора.

За изучаващите Св. Писание, един от най-важните предмети е характера и историята на старите езици, на които Святата книга е писана. За някои бележки, върху старо-гръцкия език на Новия Завет, виж Гърция. Еврейският език, на който е писан Стария Завет, е един от сродните езици, които в старо време са се говорили в Западна Азия, и които са известни под общото име Симитски езици, т.е. езици на Симовите потомци. Който научи еврейския, се запознава и с другите сродни на него езици. Симитските езици са главно три: арамейски, еврейски, и арабски. 1) Арамейският, който се е говорил в Сирия, Месопотамия и Вавилония, включва сирийския и халдейския, които понякога се наричат, единият западно-арамейски, а другият източно арамейски. 2) Еврейският или Ханаанският език - Исая 19:18, се е говорил в Палестина, и вероятно, с малки изменения, във Финикия и Финикийските поселения, както например, в Картаген и други места. Останките от Финикийските наречия, са малко и обезобразени, но до колкото можем да съдим по тях, тези наречия са били много близки на Палестинското наречие. От наскоро-открития паметник на Моавския цар Миса, става известно, че Моавското наречие е било еднакво с палестинското. 3) Арабският, на който много прилича етиопския, включва в днешните времена, много наречия, и се говори в много страни, но до колкото ни е известно, той се е говорил в старо време само в Арабия и Етиопия.

Тези езици се различават от Европейските езици, по някои отличителни свойства: те се пишат всичките, с изключение само на етиопския, от дясно на ляво, и книгите им започват от онзи край, където нашите книги завършват; азбуката им, освен етиопската, се състои само от съгласни, над или под които се пишат гласни точици; те имат няколко гърлени съгласни, много трудни за произнасяне от европейци; корените на езика са, въобще, трибуквени глаголи, и се изговарят, според различните наречия, с една или повече гласни; глаголите имат само по две времена - минало и бъдеще; и местоименията в падежните изменения са слети, повечето пъти в същата дума, с името или глагола, към които се отнасят. Тези различни наречия, съставят един език, на който първата родина е Западна Азия. Че те всичките са произлезли от един корен е явно, но да се определи кое от тях е претърпяло най-малко промени е трудно. Езикът на Ной и сина му Сим, не се е различавал значително от езика на Адам, и всичките други допотопни хора. Сим и Евер, които са били съвременници на Авраам, предали, (както имаме достатъчно причини да вярваме), езикът си на Израилевото племе, защото не можем да предположим, че при езикоразмесването, нито една част от човешкото семейство, не е запазила първобитния език. Не е явно, че и Симовите потомци, са били между строителите на Вавилонската кула - Битие 10:8-10. От съществуващите стари ръкописи, най-старите са писани на Еврейски език. Той се е развивал, без никакво видимо влияние от другите езици в Палестина, до времето на Вавилонския плен, но скоро след това, започнал да отпада, и най-накрая е заместен от един вид еврейско-арамейско наречие, такова каквото се е говорило по времето на Спасителя между евреите. Западно-арамейският бил в разцвета си, много преди еврейския на изток и север в Палестина, но по-късно се е пренесъл още по-на запад, и по времето, когато християнските църкви в Сирия цъфтяха, той е много разпространен. От няколко столетия насам е мъртъв език. И еврейският език, от преди две хиляди години, също е мъртъв език, освен между един малък кръг учени мъже. За Арабската писменост, преди времето на Мохамед, ни е известно твърде малко. Но последователите му, са разпространили езика на Корана в много части на света. Арабският език, сега е езика на Арабия, Сирия, Египет, и до една голяма степен на Палестина, и на северните Африкански примория, а се чете и разбира навсякъде, където Корана е занесен в Турция, Персия, Индия, и Тартария.

Останките от стария Еврейски език, се съдържат в Стария Завет, и в откритите до сега, твърде малко Финикийски думи и надписи. Останките на арамейския, се срещат в различни книги. На Халдейски имаме, по една част от книгите на Даниил и Ездра - Даниил 2:4 до 7:28; Ездра 4:8 до 6:18, и 7:12-26, които са най-стари, от всичките писмени паметници на това наречие. На Сирийски, имаме значително число книги и ръкописи. Най-старият образец на този език, с който разполагаме се съдържа в Пешито, или Сирийския превод на Стария и Новия Завет, направен може би в първото столетие след Христос. Множество писатели са писали на това наречие, и много от писанията им може още да се съхраняват, но малко от тях са напечатани до сега в Европа. На арабски съществуват множество разнообразни ръкописи и книги, исторически, научни и други. Едно добро запознаване с този език, и с близките му наречия, спомага много за правилното разбиране на Старо-Заветните писания.