Думата ад по принцип се употребява, за да обозначи мястото за наказание в онзи свят, което се нарича и преизподня. (Виж 2Петрово 2:4, където се говори за ангелите, които били съгрешили, че Бог ги хвърлил в преизподня). Ужасите на ада са описани в Писанието и по друг начин. Адът още се нарича: външна тъмнина, огнена пещ, вечен огън, мрачна тъмнина, огнено езеро и. т. н. - Матей 8:12 Матей 13:42 Матей 22:13 Матей 25:30,41; Марк 9:43-48; Откровение 20:14. Душите, които отидат в ада няма да могат да гледат Бога и да се наслаждават на Неговата любов; ще бъдат лишени от всяко блаженство; ще гният във вечен грях; ще ги гризе съвестта като размишляват за миналото си; ще чувстват справедливостта на Божия гняв, и ще се мъчат в най-различни мъки определени от Божия закон. Мъките в ада ще бъдат по-тежки или по-леки в зависимост от степента на виновност на законопрестъпниците - Матей 10:15 Матей 23:14; Лука 12:47,48. Обаче наказанията ще продължават вечно, както ще продължи вечно и небесното блаженство.