Думата евангелие значи благовестие; то е откровението, което Бог е благоволил да изяви чрез Спасителя Исус Христос, на грешното човечество, за спасението му. Св. Писание говори за "евангелие на царството" - Матей 24:14, за "евангелие на Божията благодат" - Деяния 20:24, за "безсмъртие чрез евангелието" - 1Тимотей 1:11, за "вечно благовестие" - Откровение 14:6. Наистина Христовото благовестие е достойно за най-благородните титли, които могат да му се дадат. Исус Христос е прогласил спасителното Си благовестие чрез учението, живота, смъртта, възкресението и възнесението Си.

Евангелието се състои от книгите на Новия Завет, в които са описани живота, деянията и учението на Исус Христос, защото тези книги съдържат най-благата вест, която някога е достигала до човечеството. Евангелските книги, които Църквата счита за канонични, са евангелията според Матей, Марко, Лука и Йоан. Тези евангелия винаги са били общоприети. Към тях са се отнасяли като към вярна основа в евангелската история, и приятелите, и неприятелите на християнството. Никой от писателите, които са защитавали или нападали досега християнството, не приема за истинско или верно друго евангелие, въпреки че са съществували много такива, които са претендирали, че описват живота и деянията на Христос. Някои от неканоничните евангелия са запазени до днес. Те съдържат много грешки и неверни повествования, но пак са полезни в някои отношения.

Някои писатели изказват мнение, че евангелистите преписвали книгите си един от друг, или от някое по-старо и по-пълно евангелие. Не знаем дали Марко, Лука и Йоан, са имали пред себе си евангелието на Матей, когато са писали своите евангелия, но знаем, че те са говорили "движени от Святия Дух" - 2Петрово 1:21.