Десетъкът е част от приходите, които хората още от незапомнени времена са посвещавали за святи цели - Битие 14:20 Битие 28:22. Това се препоръчвало от Мойсеевия закон - Числа 18:21. Всеки еврейски гражданин е плащал два вида десетъци. Първият се е състоял от десетата част от плода на нивите, на дърветата, на стадата и на чредите, и се давал на Бога, върховния Владетел на всичко и Царя на евреите - Левит 27:30-32; 1Царе 8:15,17. С приходите от този данък, са се поддържали левитите по градовете - Числа 18:21-24. Човек е можел да плати този данък в пари, стига само да е прибавял петината при оценената му стойност. Десетък от десетъка, който са приемали левитите, са плащали на свещениците - Числа 18:26-28. Вторият десетък, който всеки земевладелец трябвало да плаща, е десетък от останалите девет части на произведенията. Той се употребявал в скинията и храма за угощение на левитите, на домородството му и др.; ако е било далече мястото където този данък е трябвало да се занесе, земевладелецът е можел да го размени за сребро - Второзаконие 12:17-19,22-29 Второзаконие 14:22-27. На три години веднъж се е приготвяло нещо за бедните, от втория десетък, или от нещо прибавено към този десетък - Второзаконие 14:28,29. Тези десетъци не са обременителни. Благочестивият евреин е ставал по-богат когато ги е плащал, макар и да не става ясно, че неплащането на тези данъци се е наказвало с глоба. Преди и след Вавилонския плен, плащането на тези видове десетъци отново се подновява - 2Летописи 31:5,6,12; Неемия 10:37 Неемия 12:44 Неемия 13:5, обаче те не се плащат редовно, и за това Божието благословение престава - Малахия 3:8-12. Фарисеите даваха десетъците си съвестно и примерно, но те пренебрегваха по-важните длъжности, които се отнасят до любовта към Бога и човека - Матей 23:23.

Началото, върху което се основавали старите данъци, сиреч, че всеки от Божиите люде трябва, според средствата си, да поддържа служителите на евангелието и др., напълно се припознава от Св. Писание за приложимо към последователите Христови. Исус Христос изпрати учениците си, по двама без храна и пари, да се поддържат от людете, понеже работника е достоен за своята заплата - Матей 10:9-14; Лука 10:4-8,16. Павел изразява същото мнение - 1Коринтяни 9:13,14; Галатяни 6:6. Той нарежда на коринтяните, и разбира се на всички християни, да отделят в първия ден на седмицата за благочестиви и благотворителни цели по нещо от дохода си, според успеха на работата си - 1Коринтяни 16:2. Няма съмнение, че първите християни са били по-щедри в даването от древните евреи - Деяния 4:34-36; 2Коринтяни 8:1-4.