По времето на Исус, от всеки евреин се е очаквало да плаща ежегодно по две драхми, като припознаване на Божието владичество, и за поддържане на църковното богослужение. Несъмнено това изискване е ставало на основание на постановлението в Изход 30:12-15, дори там и да не се споменава за ежегодно плащане. За този дан Христос говори в Матей 17:25,26, в смисъла на тези думи: "Ако този данък се събира в името на Отца, то Аз, Синът, съм свободен".

На други места в Св. Писание, дан значи данъкът, който римляните са събирали. Когато юдеите попитали Христос, дали трябва да се плаща данък на хора чужденци и идолопоклонници - Матей 22:16-22, Той им отговорил по такъв начин, че никой не могъл да го укори в метеж, липса на родолюбие и благочестие. Употребявайки монетите на Кесаря, те явно припознавали върховенството му. Христос ги посъветвал да отдават кому каквото са длъжни, а най-вече да не пренебрегват правата на Онзи, чиято ръка се вижда във всичко. Сравни 1Петрово 2:9,13; 1Коринтяни 10:31.