Когато мидяните и персите превзели Вавилон, във времето на Кир, Даниил продължава да заема отговорни служби до самата си смърт, с изключение на това, че веднъж неговите съслужители му завидели, наклеветили го и подстрекали царя да го хвърли в рова на лъвовете, за която клевета те сами си изпатили. През цялото това време, Даниил ревностно се стараел с пост, молитва и със съвет да изработи евреите да се завърнат в отечествената си земя, като обещаното време било настанало - Даниил 9гл. Той доживява да види освобождението на народа си, но не се знае дали е можал да се върне в Ерусалим. В третата година на Кир, той вижда няколко видения, които откриват бъдещето състояние на евреите, до идването на обещания Месия. И накрая виждаме Даниил да чака свършека на добре употребения си живот, за да възкръсне благодатно с праведните.
Даниил е един от най-чистите характери, за които знаем от Библията. Младостта си, както и старостта си, той посвещава на Бога. Даниил опазва честността си в най-трудни обстоятелства, и между очарователните прелести на един източен двор, той остава чист и неопетнен. Той изповядва Божието име пред езическите князе, за което е щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го избави. Историята на Даниил, трябва да се изучава внимателно и благоговейно от младите, защото тя може да внуши в умовете им много поучителни уроци.
Книгата на Даниил, е историческа и пророческа. Първите и шест глави са исторически, а останалите са пророчески. Тя е написана пр Езекил 534г. преди Р.Х. Чудесата разказани в нея са поразителни. Те имат двояка цел: да покажат на Еврейския народ, че Божията ръка е можела да ги избави, и да свидетелствуват пред света, че съществува голяма разлика между Йеова и езическите богове, между поклонниците на истинския Бог, и поклонниците на идолите. Пророчествата в последната част на книгата, се занимават с един период от дните на Даниил до всеобщото възкресение. Асирийската, Персийската, Гръцката и Римската империи се описват в тях под някои типични образи. В тях също така се предсказва точното време на Христовото идване, въставането и падането на Антихрист, и всемирното възтържествуване на християнската вяра. Книгата на Даниил, е пълна с най-възвишени чувства от благочестие и признателност. Езикът на тази книга е прост и ясен. Много от пророчествата в нея, са изказани толкова точно, и с такава обстоятелственост, че някои невярващи казват, че те са написани по-късно, когато предсказаните вече събития са се сбъднали. По мнението на сър Исаак Нютон, Даниил е най-ясен и най-разбираем от всичките пророци, и затова що се отнася до пророчествата свързани с последните времена, той трябва да се разглежда като ключ към другите пророци.
Във връзка с достоверността на тази книга, съществува най-силно доказателство, и външно и вътрешно. Исус Христос, Йоан и Павел - Матей 24:15; 2Солунци 2:4; Откровение 1:13-15 и др., свидетелствуват за пророчествата на Даниил. Еврейската църква и Еврейския народ, винаги са приемали книгата на Даниил за канонична. Йосиф я препоръчва като най-пророческа, а еврейските учители на Талмуда, извличат от нея много примери. Колкото за вътрешното доказателство, стила, езика и начина на изложението, те се съгласуват с века на Даниил. Тази книга, както книгата на Ездра, е написана отчасти на еврейски и отчасти на халдейски, който е бил езикът на вавилонците.
II. Даниил се е казвал и втория син на Давид, който също така се е наричал и Хилеав - 1Летописи 3:1; 2Царе 3:3.
III. Друг един Даниил е потомък на Итамар, четвъртия син на Аарон. Той е един от началниците, които придружили Ездра от Вавилон до Юдея - Ездра 8:2. По-късно той взима участие във възраждането на народа си - Неемия 10:6.