Най-малкия син на Есей от Юдовото племе. Роден във Витлеем пр Езекил 1085г. преди Р.Х. Давид е един от най-забележителните мъже както в свещената, така и в светската история. Животът му се описва подробно в първите книги на Царете - 1Царе 16гл. до 3Царе 2гл. Той е Божи помазаник, избран от Бога да царува над Израил вместо Саул, и посветен на тази служба от Самуил много преди възкачването му на престола - 1Царе 16:1-3. Когато е бил овчар Давид се е отличил със смелост, вярност и вяра в Бога. Още като юноша е повикан в царския двор като вещ в музиката, за да посвири на Саул в лудостта му. Провидението скоро довежда Давид в стана на войската, и той показва своето юначество срещу исполина Голиат. След тази победа богоизбрания израилски избавител се връща в царския двор увенчан със слава, приема служба във войската, и за кратко време спечелва любовта и доверието на народа. Саул обаче завидял на Давид, и той е принуден да потърси убежище в Юдейската пустиня, където събрал една чета от шестстотин души, за да се пази от туземните неприятели. Въпреки че Саул не престава да го преследва дори и в пустинята, Давид не пожелава да вдигне ръка против царя си, въпреки че има няколко възможности да го убие, затова той счел за разумно да избяга в земята на филистимците.

След смъртта на Саул и Йонатан, Давид е избран за цар на Юдовото племе в Хеврон, и след седемгодишни разпри, единодушно е прогласен за цар на всичките Израилеви племена. Така Давид става основател на един царски род, който царува в Ерусалим до самото падане на Еврейското царство.

Давид като цар е забележителен с верността си на Бога, и с великите цели, за които е предопределен. Той пренесъл Божия ковчег в Святия Град с голяма слава и веселие, и определил подробностите на богослужението, раздавал правосъдие безпристрастно и много допринесъл за благоденствието на народа. Със своята мъдрост и деятелност, Давид не само утвърдил Еврейското царство, но и разширил пределите му върху цялата земя обещана в пророчествата (от Червено море и Египет, до Ефрат) - Битие 15:18; Исус Навиев 1:3. С военните користи обогатил народа си, и приготвил големи количества материал за съграждане храм на Йеова, но на Соломон било отредено да построи този храм.

Давид не успява да избегне пагубното влияние на богатството и неограничената власт. Той има много и големи изкушения. Както другите царе в неговото време, така и той е притежавал много жени, и в старостта си претърпява горчивите следствия от многоженството. Убийството на Урия, и прелъстяването на жена му Витсавее е едно ужасно престъпление, но когато се събужда от съня на заблуждението си, Давид се разкайва за това, и намира милост и прощение от Бога. От тогава насетне, честите огорчителни случки му въздействали за добро. Те го смирили като го довели до съзнанието, че той не трябва да има неограничено доверие на себе си, но че е нужно да вложи упованието си в Бога. Историята на Тамар, Амнон и Авесалом е възмутителна! Поведението на тези окаяници, глада и чумата между израилтяните, и престъпленията на Йоав карат Давид да извика: "дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина". Тези изпитания обаче родили добри плодове. Те направили Давид твърд и постоянен, смирен и благороден. Тези качества блестят в последните дела на живота му, особено при бунта на Адония. Приготовленията му за построяването на един великолепен храм на Бога, и призивите му към народа да благославя Господа Бога на отците си, увенчали със слава последните години на цар Давид. След царуване от четиридесет години, Давид умира на седемдесет и една година.

Умствените способности и качества на Давид са били: великодушие, щедрост, безкористност, деятелност и постоянство, нравствените му качества били: искреност, ревност в службата на Бога и благочестие. Давид е велик мъж и като държавник, воин и поет. В неговите Псалми се открива цялото му сърце. Те са боговдъхновени поеми, които съдържат много пророчества, и са приспособени за всичките Божии люде в този свят. Тези песни са се пеели от евреите във Витлеемските полета, и в планината Сион, но те и сега звучат благозвучно на езиците, които са били съвсем неизвестни в древността.