В Изход 2:16-20 и Съдии 13:2-15 Съдии 19:1-9, срещаме едни чудесни описания за древното гостолюбие. Може би те са внушили легендите у гърците и римляните, които описват боговете си ходещи по пътищата, оприличени на пътници, за да изпитат гостолюбието на хората - Евреи 13:2.

Ранните християни считали приемането на странници за едно от главните си задължения - Римляни 12:13; 1Тимотей 5:10, (виж Странник), като помнели думите на Спасителя, че който приеме един от неговите, него приема, и че който даде на странник нещо, дори само чаша студена вода, няма да изгуби наградата си - Матей 10:40-42 Матей 25:34-45. И наистина, те изпълнявали това задължение с готовност и от все сърце. Това тяхно качество било толкова впечатляващо, че дори и самите езичници се възхищавали от него. Те приемали в домовете си всички странници, а най-вече своите по вяра. По онова време Христовите последователи рядко тръгвали на път без препоръчителни писма, в които се потвърждавала тяхната вяра и навсякъде където имало християни били приемани с радост. Двете по-малки послания от Йоан са такива препоръчителни писма.