По времето на Исус Христос Галилея е обхващала цялата северна част на Палестина в западната страна на Йордан, и на север от Самария. Тогава Галилея се е разделяла на Горна и Долна. Горната част се простирала на север от земята на Завулоновото племе и е била планинска. Долната е била по-равна, по-плодородна и много по-многолюдна. Двете части на Галилея са били населени от четири племена: Исахаровото, Завулоновото, Нефталимовото и Асировото. В Долна Галилея са били основани четиристотин и четири градове и села, от които Йосиф споменава Тивериада, Сепфорис и Гавара като главни градове. Обаче в Новия Завет Капернаум и Назарет се споменават много често - Марк 1:9; Лука 2:39; Йоан 7:52 и др. "Езическа Галилея" може би са наричали Горна Галилея, защото тя е граничела с Тир и Сидон, или пък защото между нейните жители е имало сирийци, финикийци, араби и други езичници. Галилеяните се славели като храбри и трудолюбиви, въпреки че другите евреи са ги смятали за груби и твърдоглави - Лука 13:1 Лука 23:6; Йоан 1:47 Йоан 7:52. Изглежда, че те са говорили някакво особено наречие, така че лесно са се разпознавали от Ерусалимските евреи - Марк 14:70. Голяма част от апостолите и от първите християни са галилеяни - Деяния 1:11 Деяния 2:7, какъвто е бил и Исус Христос. Името Галилеянин често се е употребявало за срам и за укор на Христос, и на неговите последователи. Император Юлиян винаги употребявал това име за укор и в ужасните мъки на предсмъртният си час яростно извикал: "Галилеянино, ти победи!". Спасителят живял в Галилея от детството си до тридесет годишна си възраст. Градовете Назарет, Капернаум, Наин и Кана са забележителни в евангелската история поради чудесата, които били извършени в тях.