Свирепо и диво животно, от рода на кучето. Като изключим някои малки различия във външния вид, вълка прилича на кучето. Вълците не лаят, а вият. Те са свирепи, но плахи животни, и бягат от човека, освен когато са много гладни, в последния случай обикалят през нощта на глутници по селата и разкъсват всичко, което им се изпречи - Еремия 5:6; Езекил 22:27; Ав. 1:8. Вълкът тича бързо, и е по-силен от обикновено куче. Тази негова сила е достатъчна, за да отнесе тичешком някоя овца. През студените зими вълците се събират на глутници, издават ужасяващи звуци, и причиняват големи щети. Вълците са голяма заплаха за овчарите, понеже овците като беззащитни и плахи животни стават лесна плячка за тях - Лука 10:3; Йоан 10:12. В Матей 10:16 и Деяния 20:29, гонителите и лъжеучителите са наречени "свирепи вълци" за стадото Христово. Това животно се среща в Европа, Азия, Африка и Америка. Прогонен от населените места, той пак се среща по гъстите гори и планинските места.