За да се запази името на рода и наследството по времето на патриарсите е имало обичай - Битие 38гл., който по-късно бил утвърден от Мойсеевия закон - Второзаконие 25:5-10, вдовица без деца да се ожени за брата на умрелия и мъж. Но ако мъжът и не е имал брат, тя е трябвало да се ожени за най-близкия му роднина - Рут 3:12,13 Рут 4:1-11; Матей 22:23-30. На първосвещеника е било забранено да се жени за вдовица - Левит 21:14. Човеколюбието и справедливостта на истинската вяра, стават видни в Библията от това, че Бог и Неговите служители съчувстват в скръбта, удовлетворяват нуждите и защитават правата на вдовиците - Изход 22:22-24; Второзаконие 16:11 Второзаконие 24:17,19; Псалми 68:5; Исая 1:17 Исая 10:2; Еремия 22:3; Матей 23:14. Апостолската църква се е грижела за вдовиците - Деяния 6:1-3; 1Тимотей 5:16, и Яков счита тази длъжност за важна част от истинското благочестие - Яков 1:27. Езичеството, напротив прави онези, които са били робини на господаря си през живота му, или жертва на пламъците при смъртта му, или безпомощни страдалци под всякаква нищета и презрение. Задълженията на християнските вдовици са ясно определени в 1Тимотей 5:3-16.