Наричан още и Йосиф; ученик на Исус и съработник на апостол Павел. Той е левит, роден в Кипър. За него се казва, че е продал земята си, и че е сложил парите пред нозете на апостолите - Деяния 4:36,37. Когато Павел дошъл в Ерусалим, три години след обръщението си, около 38 година след Р.Х., Варнава го запознал с другите апостоли - Деяния 9:26,27. Пет години след това Ерусалимската църква, като разбрала за успеха, с който се приело Евангелието в Антиохия, изпратила Варнава там, който станал свидетел на чудесата на Божията благодат - Деяния 11:20-24. След това отишъл в Тарс, за да търси Павел и да го доведе в Антиохия, където живели заедно две години и спечелили много души за Христос. Напуснали Антиохия пр Езекил 45г., за да занесат помощ от тази църква на църквата в Ерусалим, и бързо след това се върнали, като довели със себе си и Йоан Марко - Деяния 11:28-30 Деяния 12:25. Докато били в Антиохия, Святият Дух ги отделил за работата, на която били призвани т.е. за основаването на нови църкви между езичниците. Те посетили Кипър и някои градове в Мала Азия - Деяния 13:2-14, и след 3 години се завърнали в Антиохия. Пр Езекил 50 година, той и Павел били изпратени от името на църквите в Сирия до апостолите и старейшините в Ерусалим, за да се допитат до тях за някои въпроси повдигнати от поддръжници на еврейските обичаи, и като се посъветвали с братята в Ерусалим, се завърнали придружени от Сила и Варсава. В Антиохия Варнава е накаран от Петър да употреби лицемерие и вследствие на това е укорен от Павел. Докато се приготвяли за второто си мисионерско пътешествие, Павел и Варнава влезли в разногласие поради Марк, (племенник на последния), и се разделили. Павел отишъл в Азия, а Варнава с Марко в Кипър - Деяния 13 Деяния 15гл.; Галатяни 2:13. Нищо не се знае за понататъшната съдба на Варнава. Едно апокрифно евангелие на арабски език се преписва на него, и едно послание, което се занимава главно със връзката на Мойсеевия закон с евангелието, но е явно, че е писано от друг човек. Името на Варнава заема голямо място в летописите на Апостолската църква. Когато той дал целия си имот за Христос, той посветил и себе си както великодушното му самопосвещение и труд го показват ясно. Бил един от любимите сътрудници на Павел, и истински "син на увещание" за църквата.