Евреите считали тънката и рядка брада за голямо безобразие, докато дългата, гъста и развяваща се брада се почитала като най-благородното украшение на личната хубост и достойнството. Честта на един човек зависела много от брадата му. Да се докачи брадата на някого, словом или делом било най-голямото оскърбление; да се хване с уважение с дясната ръка и да се поздрави с целувка, било начин на изразяване на висока почест и любов, позволени само на най-близки приятели. Да се пренебрегне брадата някому, да се скубе или да се обръсне, било израз на най-дълбока скръб - Ездра 9:3; Исая 15:2; Еремия 41:5 Еремия 48:37, докато лишаването от нея било знак на раболепство и на безчестие. Мнозина биха предпочели смърт пред такова едно лишение. Много стихове от Писанието изясняват тези неща: като голямата обида нанесена на Давидовите посланици - 2Царе 10:4-14, острото негодувание на Неемия - Неемия 13:25, начинът, по който престорената лудост на Давид бе изразена - 1Царе 21:13, и скръбта на Мемфивостей - 2Царе 19:24, предателството на Йоав - 2Царе 20:9, и може би на Юда. Има много други стихове в пророците - Исая 7:20 Исая 50:6; Езекил 5:1-5.