След завръщането от Вавилонския плен, това племе присъедини към себе си евреите от всичките други племена, които оттогава станаха известни под едно име, Юдеи, или Юдови потомци. Юда - когато това название стои за различие от Израил, Ефрем, царството на десетте племена, или Самария - означава царството на Юда, и на Давидовите потомци. Виж Евреи и Царе. Едно от главните отличия на това племе е, че то опази истинската вяра, и храмовото служение на свещенството, със законните обреди на Ерусалимския храм, а десетте племена се предадоха на идолопоклонство и на служението на златните телета.
II. Искариот, сир. човек от Кариот или Кириот, Юдов град - Исус Навиев 15:25. Като един от дванадесетте апостоли на Господа, Юда е имал пълното доверие на апостолите, поради което, те му повериха даровете, които бяха събрали, и всичките си средства за препитание; и когато дванадесетте бяха изпратени да проповядват и вършат чудеса, Юда е бил заедно с тях, и е получил същата чудотворна сила. Още тогава, той си имаше обичай да краде от общата каса - Йоан 12:6; и най-накрая прибави на нечестието си и това, че предаде своя Господ на евреите за пари. За нищожната сума от 30 сребърници, (около 380 гроша), той се задължи на Еврейския съвет, да ги заведе на мястото, където можеха да го хванат през нощта, без да се повдигне размирие. Но когато научи за следствието от това свое деяние, съвестта му започна да го мъчи; той донесе и хвърли пред нозете на първосвещениците и старейшините цената на кръвта, премина през долът Еном и се обеси - Матей 27:3-10. Лука в Деяния 1:18, казва още че той паднал стремглаво, и се пръснал, може би след като се е скъсало въжето, или се е счупил клонът на дървото. Стръмнината на могилата, южно на долът Еном, е подходящо място за една такава позорна смърт. Виж Акелдама. Гризенето на съвестта на Юда, е несъмнено свидетелство за невинността на Христос - Матей 27:4; и страшният му край, е поучителен против сребролюбието, лицемерието, и всяка липса на вярност - Матей 26:34; Йоан 17:12; Деяния 1:25.
III. Един от апостолите, наричан още и Тадей - Матей 10:3; Марк 3:18; Юда 1ст.; син на Алфей и Мария, и брат на Малкия Яков. Виж Яков II, и III. Той е писателя на посланието, което носи името му - Марк 6:3; Лука 6:16; Деяния 1:13.
Посланието на Юда, за което се счита, че е писано около 66г. след Р.Х., е едно горещо увещание, против лъжливите учители, и онези които се прилепват към тях, и така подлагат себе си под тяхното осъждение. То прилича на второто послание на Петър. За пророчеството в 14 и 15ст., виж Енох II.
IV. Брат на Господа - Матей 27:56. Мнозина приемат, че той е само братовчед, и че е Юда III, апостола. Но е писано още, че "братята му не вярваха в него", до края на служението му. Виж Яков III.
V. Християнски учител, когото наричали и Варсава, изпратен от Ерусалим до Антиохия, заедно с Павел и Варнава - Деяния 15:22,27,32.
VI. Галилеянинът, когото Йосиф именува Юда Гавлонеца. Роден в Гамала, град на Гавлония, близо до югоизточното крайбрежие на Тивериадското езеро. Заедно с някой си Садок, той повдигна едно въстание против властта между евреите, но бе разбит от Кириний, тогавашния Главен Управител на Сирия и Юдея - Деяния 5:37.
VII. Евреин от Дамаск, у когото живееше Павел - Деяния 9:11.