Празникът на шатрите, наричан и шатроразпъване, взима името си от шатрите или колибите, в които Израилтяните обитаваха през пътешествието си, и които се строяха от клони и шума върху къщните покриви, в дворовете и на улиците. Неемия, описва как по случай на един такъв празник, Израилтяните събрали финикови, маслинени и мирсинени ветви, и др. т., от Маслинената гора. Този празник, е бил един от трите велики годишни празници, в които всичките Израилеви мъже, трябвало да присъстват - Второзаконие 16:16. Той се празнувал осем дни, и започвал от петнадесетият ден на седмия месец, т.е. след петнадесет дни от новолунието на октомври; първият и последният ден се празнували тържествено - Левит 23:34-43; Неемия 8:14-18. Този празник, е установен за възпоминание на четиридесетгодишното пътуване на Израил из пустинята - Левит 23:42,43, и за да се отдаде признателност и благодарение за събирането на жетвата; за това този празник се нарича и празникът на жетвата - Изход 23:16 Изход 34:22. Обществените жертви, са се състояли от два овена и четиринадесет агнета, за всеки от седемте дни, и в приношение за грях по един козел, заедно с тринадесет юнци за първият ден, дванадесет за вторият, единадесет за третият, десет за четвъртият, девет за петият, осем за шестият и седем за седмият, а на осмият ден, са се принасяли един юнец, един овен, и седем агнета - Числа 29:12-39. В края на всяка седма година, се прочитал Мойсеевият закон пред целия Израил - Второзаконие 31:10-13; Неемия 8:18. Освен тези обреди, евреите по-късно, започнали да изливат ежедневно, вода с вино върху сутрешното жертвоприношение. Свещениците, наливали някой съд с вода от Силоамската къпалня, и го занасяли в храма, където след тръбенето на тръбите и роговете, го изливали върху жертвата на олтаря. Вероятно евреите са правили това, за възпоминание на изобилната вода, която Бог даде на Израилтяните през пътуването им из пустинята; и може би като знак за очищение от греховете - 1Царе 7:6. Това се придружавало с пеене от Исая 12гл.: "С веселие ще начерпете вода от източниците на спасението"; и внушавало думите на Спасителя, когато присъствувал веднъж на един такъв празник: "Ако някой е жаден, да дойде при мене и да пие" - Йоан 7:37,38. Първият и осмият ден, са били съботи посветени на Господа; през тях е ставало свято събрание, и е било забранено да се работи - Левит 23:29; Числа 19:12,35; и понеже осмият ден на този празник, е бил последният годишен празник, той се е считал за извънредно важен и свят.