Под това име се разбират два вида дървета: 1) Обикновената черница - Лука 17:6, която се отглежда много за плода й, и за листата й, с които се хранят бубите; и 2) Дивата смокиня - Лука 19:4, която на еврейски се нарича Шикма, а на арабски Гьомез. Закхей се качи на дива смокиня, за да види Спасителя, когато преминаваше през Ерихон - Лука 19:4. Тя расте високо колкото букът, и ражда плода си съвсем различно от другите дървета. От дънера й покарват младочки, като гроздови филизи, от краищата на които се подава плода. Дървото е вечно зелено, и ражда няколко пъти през годината. По видът и миризмата си, плодът му прилича на смоквите, само че той не е толкова вкусен, колкото тях. Сравни Амос 7:14. Той е жълт, но бие малко на червено; отвътре много прилича на смокинята. Това дърво се среща навсякъде из Египет. Хората се хранят много с плода му.

Черницата има голямо стъбло, което се разклонява на пет или шест големи клона; тя се сади покрай път или по кръстопътищата; корените й проникват дълбоко в земята, така че малко дървета стоят така твърдо прикрепени в земята както черницата. Силата, която може да каже: "Истръгни се и насади се в морето", и тя (черницата) да послуша, трябва да бъде от Бога - Лука 17:6. От 3Царе 10:27; 1Летописи 27:28 и 2Летописи 1:15, е видно, че това дърво е било толкова обикновено в Палестина, колкото в Египет, а от споменаването му заедно с гроздето в Псалми 78:47, и от Давидовото назначаване на един служител, който да се грижи за горите с тези дървета, се вижда, че черницата се е ценила в древността толкова, колкото се цени и днес. От Исая 9:10, ние разбираме, че кересте от черничеви дървета се е употребявало за строене; и въпреки че е чупливо и крехко наглед, то е много трайно.

Д-р Шоо, в описанието си на Египетските катакомби и мумии, казва че мумиините ковчези и кутиите, които съдържали разни фигури, и били положени при нозете на всяка мумия, са направени от черничево дърво, и са запазени непокътнати за повече от три хиляди години.