Ако имаше някой много чада, това се считаше между евреите като знак на благословение - Псалми 127:3-5, и бездетните жени търсеха всякакви средства, да отстранят безплодието. Мъките, които придружават раждането, често се споменават в Св. Писание, и ап. Павел говори за тях, като за плод на грехопадението - Битие 3:19, но уверява раждащите жени, че ако пребъдват във вяра, в любов, и в святост, че пак ще могат да се надяват на Бога за спасение - 1Тимотей 2:15.

Новороденото отроче окъпвали и насолявали, а после го повивали в пелени - Езекил 16:4 и Лука 2:7-11. В осмият ден го обрязвали и именували. При отбиването на детето, евреите имали обичай да правят угощение - Битие 21:8. Кърмилниците на момичетата, често оставали да живеят с тях през целия им живот - Битие 24:59 и 35:8. Родителите на децата, били длъжни да ги поучават в Божия закон, и в народните постановления и обичаи с особена грижа - Второзаконие 6:20-23. От чадата се изисквало да почитат родителите си, и да им се покоряват във всичко - Битие 22:21; Числа 30:5. Родителите имали пълна власт над тях, и даже ги продавали на временно робство, когато обеднявали и потъвали в дългове - Левит 25:39-41; 4Царе 4:1; Матей 18:25.

Първородният син, освен другите права на първородството, получавал и два дяла от бащиния си имот; другите синове всеки по един дял. Синовете на наложниците получавали дарове, а понякога равна част с другите синове - Битие 21:8-21 Битие 25:1-6 Битие 49:1-27; Съдии 11:1-7. Дъщерите не получавали дял от бащиното си наследство, освен в някои особени случаи - Числа 27:1-11.

Думата син или синове на еврейски се употребява, за да означи различни отношения: добрите се наричат синове Божии, синове на светлината, на царството, и др.; лошите - синове на Сатана, на гневът, на непокорството, и др.