"Царство небесно", са две думи употребени в Новия Завет, за да означат царуването и управлението на Исус Христос. Обичайно бе за старите пророци, да описват характера на Месия - Даниил 2:44 Даниил 7:13,14; Михей 4:1-7, и даже когато говореха за смирението и страданията му, загатваха за силата, царуването и божествеността му. Евреите не разбираха духовното значение на тези думи; те се надяваха, че Месия ще се яви като светски цар, който ще владее над неприятелите си, ще възвърне Давидовият престол към първото му величие и блясък, ще покори народите, и ще награди приятелите си и верните си слуги, всеки според верността и заслугите. Ето защо учениците на Христос, преди да се научат добре за него, се бореха кой да заеме първото място в царството му; и затова Заведеевите синове, пожелаха двете първи места в него, или най-близките до драгият си Господар. Накрая те се научиха, че царството Христово не е от този свят - Йоан 18:36,37, че началото, духът, средствата и целта му са духовни и небесни. Но то се представя и във външен, видим вид, "видимата църква" - Матей 13:47, и извършва на този свят най-големите светски благодеяния, но истинското му господство е в човешките души. То обхваща всички, които духом са съединени с Христа, (неговата Глава и Цар), за да Го обичат, да му служат, и да се наслаждават с Него вечно. Делото му на земята, беше да положи основите на това царство - Матей 3:2. Той въведе учениците си в него, докато беше още на земята, а особено след възкресението и възнесението си - Йоан 20:22; Деяния 2:32-36. Той е "глава на църквата", за да направи царството си да възтържествува и господства и тука на земята - Даниил 7:27; Ефесяни 1:20-22. Това царство ще бъде съвършено на небето - Матей 8:11, и не ще има край - Лука 1:33, даже и когато ходатайственото дело на Сина завърши - 1Коринтяни 15:28.