Старовременните евреи, поучени от пророците, имаха ясни и определени понятия за Месия, но евреите след пророците забравиха пророческите наставления, и започнаха да си съставят съвсем криви понятия за него, така че когато той се яви в Юдея, евреите чакаха да видят в него някой светски владетел и завоевател, който да отхвърли Римското иго, и да покори целия свят. Ето защо, евреите се присмяха на бедното състояние, на смирението, и на привидната слабост на Христос. Днешните евреи, още по-заблудени, си съставят още по-криви идеи за Месия, съвсем неизвестни на техните праотци.
Пророците бяха предсказали, че Месия ще е Бог и човек; възвишен и унижен; господар и роб; свещеник и жертва; княз и поданик; подчинен на смъртта и победител над смъртта; богат и сиромах; цар, завоевател и славен, и пак оскърбен, огорчен и презрян. Всичките тези противоположности, трябваше да се съединят в лицето на Месия, и действително те се съединиха.
В книгите на Новия Завет, не се казва за Исус Христос да е приел външно помазание. Помазанието, за което пророците и апостолите говорят, е вътрешно, т.е. духовно чрез благодатта на Светия Дух, а външното помазание, с което царе, свещеници и пророци се помазвали, е било само белег на вътрешното.
Името "Христос", обозначава небесното му послание като Избавител; и не трябва да се счита като едно просто название, чрез което Исус се е различавал от други човеци със същото име. Ние можем да разберем по-добре силата и значението на думата Христос, като я заместим с "помазаник", или с еврейската дума "Месия". Така напр. в Матей 2:4, където четем, че "Ирод събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, къде трябваше да се роди Христос", трябва да разбираме "обещаният Месия". Петър изповядал: "Ти си Христос, Син на живия Бог". В Лука 4:41, виждаме, че и бесовете изповядали същото.
Когато вземем под внимание отношението на Христос, като Бог и човек, божественото му дело като наш Пророк, Първосвещеник и Цар; и смиреното му и славно състояние; когато вземем под внимание, че всичките божествени свойства, са изявени и въплътени в него; и още, когато вземем под внимание всичките му отношения към Божиите цели и повеления, и към преимуществата, длъжностите, и службите на светиите, в този и в онзи свят, тогава ние радостно виждаме в него, че Той е всичко и във всичко - Колосяни 3:11.