Едно богоопределено средство за "питане Господа". Името му може би изразява истината на откровенията Му. Вижда се, че то е било известно на юдеите преди да се спомене в Св. Писание - Изход 29:30. То е било свързано с първосвещеническия нагръдник - Левит 8:8, който се е носил над ефода - Числа 27:21; 1Царе 23:9,11; 2Царе 2:1. То се споменава още в следните места - Второзаконие 33:8; Исус Навиев 7:6,15; 1Царе 28:6; Ездра 2:63; Неемия 7:65. Някои мислят, че са скъпоценните камъни, споени в Светия нагръдник, които с извънреден блясък са изявявали волята Божия. Сравни Изход 39:8-14; Левит 8:8. Други твърдят, че Урим и Тумим са думите "Светлина и Истина", които са написани върху два скъпоценни камъка или една златна плочица. Различни мнения има за този предмет, дори Мойсей никъде не пояснява, така че да премахне неяснотата. В Ерусалим, когато чрез Урим и Тумим щеше да се пита Господа, първосвещеникът, облечен в одеждите си, заставаше пред завесата, която отделяше "Святото място", от "Светая светих", и като обръщаше лицето си към ковчега и очистилището, предлагаше предмета, за който желаеше "светлина и истина". Виж Нагръдник.