Тир е бил прочут търговски град във Финикия, и средоточие на Финикийското богатство и сила. Намирал се е на приморието на Средиземно море, и според разделението на земите от Исус Навин, той е влизал в пределите на Асировото наследие, но не бил подчинен. Тир бе "Сидонска дъщеря", но скоро надмина Сидон, и другите Финикийски градове. Мойсей и Омир не го споменават, но от Давидово време насам, често става дума за него в книгите на Стария Завет. Между Хирам, Тирския цар, и Давид съществуваше тесен съюз, който продължи и през царуването на Соломон; и помощта на Тиряните, с дърва, дърводелци и зидари, най-много помогна за построяването на дома Давидов, а по-късно и на храма Господен - 2Царе 5:11; 3Царе 5гл.; 1Летописи 14гл.; 2Летописи 2:3 2Летописи 9:10. Женитбата на Израилския цар Ахаав с Езавел, (една Финикийска княгиня), навлече голямо престъпление и крайно злощастие на десетте племена; понеже Тиряните бяха груби идолопоклонници, поклонници на Ваал и Астарта, и ревностни поддръжници на Езическите пороци. Всеобщата история ни казва, че Тир е владял моретата, и е извличал голямо богатство и сила от многобройни поселения, върху бреговете на Средиземно море и Атлантическия океан. Стария Завет представя Тиряните, като хора горделиви и сластолюбци, и предадени на всичките грехове, които съпътстват голямото богатство и преуспяване. За идолопоклонството, и нечестивостта им, присъди са произнесени против тях, и разрушението на града им от Навуходоносор се предсказва в Исая 23:13; Езекил 26:7,27гл. 28:1-19, 29:18. След разрушаването на Тир, болшинството от жителите му се оттеглиха в "островския Тир", разположен на един остров срещу древния град, на разстояние тридесет стадии от материкът. Отначало, новият Тир бе един вид предградие на стария, но после той забогатя и се усили; толкова силно бе укрепен, и с такива средства за отбрана изобилствуваше, че за седем месеца можа да устои на юначните Александрови нападения. В 332г. преди Р.Х., той падна в ръцете на неприятелите си. За да го превземе, Александър го скачил с материкът, посредством едно шосе, построено от развалините на древния град. Така първият Тир се изравни със земята, според забележителните думи на пророка: "И ще хвърлят в сред водата камъните ти, дървата ти, и пръстта ти", "и няма да съществуваш, и ще те потърсят, и няма да те намерят вече до век" - Езекил 26:12,21. Тирските кораби, на връщане от пътешествията си, го завариха вече превзет и "погълнат от огън" - Исая 23:1,14; Захария 9:4. След много превратности и смени на господарите му, Тир падна под владичеството на римляните, и продължи да цъфти до едно известно време с търговия, макар и повреждането на пристанището му, и повдигането на Александрия и други морски градове, да ускоряваха упадъкът му. Нашият Спасител, веднъж посети Тирските и Сидонските страни - Матей 15:21; и преди 58г. след Р.Х., в Тир се основа Християнска църква - Деяния 21:3-7 (сравни Матей 11:21,22), която цъфтеше няколко столетия, и там се проведоха няколко събора. Тогава и през времето, когато кръстоносците го превзеха, той бе силно укрепен град. След като турците повторно го завладяха, той се разстрои и съвсем изгуби древната си слава. Днес славният някога Тир, е незначителен и слабо укрепен със стени градец, именуван на арабски Сур, който няма повече от пет хиляди души население. Той обхваща източната част на така наречения някога остров, която е една миля на дължина и на разстояние половин миля от крайморието. Единственото му истинско пристанище се намира на север, но то е твърде плитко и удобно за плаване само на ладии. Пристанището и северното прибрежие на островът са покрити с каменни стълбове, на които големината и числото свидетелствуват за предишното великолепие на този прочут град. Но славата му угасна завинаги, и сега няколко рибари простират мрежите си на развалините му, там където в древността са греели пищни здания.