Средоточието на чувствата ни - Йоан 14:1; Естир 1:10. То означава и "разум", както в 1Коринтяни 2:9, и "разбиране". Още, сърце е обща дума за духовното естество на човека - Исая 1:5; 2Коринтяни 4:6. В последният стих, апостола говори за светлината, която грее в сърцата ни, и ни учи за Христос, който открива Бога. За сърцето се казва, че е растлено и пълно със злина - Ек. 9:3, и измама - Еремия 17:9, извор на всеки грях и престъпление - Матей 15:19, и на вяра - Римляни 10:10. "Господ гледа на сърце" - 1Царе 16:7, не на лице; и ни заповяда да обработваме сърцето си, като най-важната част на естеството ни, а не да гледаме на лице, на външност - Псалми 4:4; Й-л 2:13. Израза, "говореше в сърцето си" - 1Царе 1:13, е еднозначно с "мислеше".