В старо време, царете имаха обичай да складират жита и други блага в силно-укрепени градове, някои от които се наричаха "градове за житници" - Изход 1:11; 1Летописи 27:25; Ездра 5:17. "Скривалищата в полето" - Еремия 41:8, бяха подземни ями, където се пазеха припаси и други неща. Много такива житници, се срещат още по околоността на Ветсан. Първите заселници в Америка, намериха много купове жито заровени от туземците. Вследствие на голямата небезопасност на имот, което владее на Изток, хората още от най-ранните времена, са си заравяли злато и драгоценни вещи; и притежателите им, като са бивали убити или отведени, или като са забравяли местата, където са ги скривали, тези зарити съкровища са стояли в земята, докато след време случайно са ги откривали. Такива съкровища, арабите днес много търсят, и мислят, че за тях западните пътници ровят старите развалини - Йов 3:21; Притчи 2:4; Матей 13:44. Преди няколко години, някои работници, като копали в една Сидонска градина, намерили няколко съдове със златни монети от монетосечницата (зарпхането) на Филип Македонски и сина му Александър Велики, без да е имал монети от по-последни времена. Това изгубено съкровище, което е струвало хиляди лири, е стояло повече от две хиляди години непокътнато в земята.