Съдийската служба беше пожизнена, но не винаги постоянна. Имаше безначалия, или междувремия, през които народът нямаше съдии. Имаше и продължителни периоди, когато евреите падаха и пъшкаха под чужда власт без избавители. Редовно, Бог назначаваше съдиите; в някои случаи, обаче, народът сам си избираше за съдия онова лице, което им се виждаше най-способно да ги избави от чуждото иго; и понеже често се случваше угнетенията за всичките израиляни да не са еднакво тежки, властта на такъв съдия се простираше само над областта, която бе го избрала, и която той бе освободил. По този начин, се освободи и управлява земята източно на Йордан от Аод, Ефтай, Елон, и Яир. По този начин, Варак и Тола управляваха северните племена; Авдон средните; а Ивцан и Самсон южните. Властта на съдиите беше почти царска. Те решаваха за мир или за война; те разглеждаха пълновластно всякакви разпри, но нямаха само власт да издават нови закони, и да налагат на народа нови данъци. Те бяха пазителите на законите и на вярата, и отмъстителите за престъпления, особено за идолослужение. Те служеха безплатно и живееха скромно, без стражи и бляскави свити, освен до колкото собственното им богатство позволяваше.
Повелението на Йеова, да се изпъдят, и до един да се унищожат ханаанците, само отчасти бе изпълнено; и преживелите от тях заразиха евреите с отровата на идолопоклонството и пороците. Делото на Михей и Левита, и престъплението в Гавая, което докара разрушителната война против Вениаминците, макар и да са написани в края на книгата Съдии (17-21гл.), са работи, които са се случили скоро след смъртта на Исус Навин, и показват, колко отрано израилтяните започнали да забравят Бога. За да ги накаже, той остави месопотамците, моавците, хананейците, мадиамците, амонците и филистимците, едни след други, да угнетяват понякога само няколко от племената, понякога целия народ. Не се минаваше много време, обаче, и Той се смиляваше над теглилата им, и им издигаше един от военните и граждански чиновници, (съдии), които описахме по-горе. Имената на петнадесет съдии, намираме в Св. Писание, като започнем от Готониил, (около двадесет години след Исус Навин), и продължим до възцаряването на Саул. Периодите на съдиите и на чуждо управление се проследяват в следващия списък. год 1. Готониил, около 1405 преди Р.Х.40 Под Еглон18 2.Аод, и др.80 Под Филистимцитенеизвестно 3.Самегарнеизвестно Под Явин20 4.Девора и Варак40 Под Мади Амос 75.Гедеон40 6.Авимелех3 7.Тола23 8.Яир22 Под Амонците18 9.Ефтай6 10.Ивцан7 11.Елон10 12.Авдон8 Под Филистимците40 13.Самсон20 14. Илий40 Под Филистимците20 15.Самуил.около20 Саул,първия цар, (1095г.преди Р.Х.)
Времето от Готониил до Саул, (според това подреждане, ако всичките тези периоди са били последователни), възлиза на 500 години, но според приетото летоброене, то е около 310г. Предполага се, че някои от гореизчислените периоди, се прескачат един друг, но летописците не са на едно мнение за начина, по който да се съгласят означените времена в Съдии с други известни времена, и с 3Царе 6:1 и Деяния 13:20. Обхватът на тази статия, не ни позволява да се занимаем повече с този предмет.
Книгата на Съдиите, съдържа летописите на времето, през което Израил е бил управляван от съдии, и цитати от тази книга често срещаме в Новия Завет, и в други части на Св. Писание. Написана е преди Давид да превземе Сион - 1:21, но след установяването на цраско управление - 17:6, 18:1, 21:25. Кой е писателят й, не се знае; повечето критици я приписват на Самуил (около 1080г. преди Р.Х.), други предполагат, че различните й части са били събрани от Ездра. Тя пояснява грижата, която Бог има за людете си, като размесва дълготърпението му с потребните му наказания. Периодът на съдиите, беше изцяло благоденствен; и Господ, както потвърди думите си към Израил, че меч ще ги пояде ако не се покоряват, така също потвърди и другите си думи, че ще ядат от доброто на земята.