Солта също е знак на вечност и нерастление. Така напр. са казвали за един завет, "Това е вечен завет със сол пред Господа" - Числа 18:19; 2Летописи 13:5. Тя е знак и на гостоприемство, и на верност която слуги, приятели, гости и чиновници дължат на тези, които ги поддържат или поканят на трапеза. Управителите на областите оттатък Ефрат, в писмото си до цар Артаксеркс казват, "Понеже сме насолени със солта на палата" - Ездра 4:14.
Долината на солта. Това място, се е прочуло от победите на Давид - 2Царе 8:13; 1Летописи 18:12; Псалми 60, и на Амасия - 4Царе 14:7, нанесени над едомците. Няма съмнение, че това име обозначава широката и дълбока долина Ел-Гор, която се протака около осем мили на юг от Мъртво море, и достига до тибиширените скали на име Акрабим. Както цялата тази страна, това място има белези на вулканично действие, и прилича на съвършена пустота. Понякога горчивите води на Мъртво море го преливат и се издигат до петнадесет крака височина. Дърветата, които водата, когато прелее изхвърля по краищата на долината, са до толкова напоени със сол, че не могат да горят; и на северозападната страна на долината има една планина от сол. На някои места поляната се белее от солтта, а на други има мочурливи места или мътни блата. Южната й част, е отчасти покрита с мирикини и трънливи драки. Някои пътници са намерили по тази поляна пясъчни трапове, в които камили и коне са потънали и изгубили - Битие 14:10; Софоний 2:9. Виж Йордан и Море III.