Думи многозначителни в Библията, употребяват се особенно за Бога и за делата му, за Спасителя и за Евангелието му, за небесното блаженство, и др. "Славата Божия", често се е явявала на старозаветните люде видимо, в някое сияещо видение, което е служело да покаже личното присъствие на Бога - Изход 16:7-10 Изход 24:9,10,16,17 Изход 33:18-23; 3Царе 8:11; Псалми 80:1; Захария 2:5. Славата Божия, се разказва от делата Божии - Псалми 19:1; Римляни 1:19,20, и най-вече от спасителното дело в "лицето на Исус Христос". "Главната цел в живота на всеки християнин, трябва да бъде да прославя Бога, така че Бог да се вижда най-славен" - 1Коринтяни 6:20; 1Петрово 2:9. Думите "Дай сега слава на Господа" значат, исповядай му се сега, защото Той е всеведущ - Исус Навиев 7:19; Йоан 9:24. Израза, "славата ми" - Псалми 16:9 Псалми 30:12 Псалми 57:8 Псалми 108:1, явно означава "душата ми".