Скакалецът беше чист за евреите - Левит 11:22; и затова, те можеха да ядат скакалци. В Матей 3:4, се казва за Йоан Кръстител, че "яденето му бе акриди (скакалци) и див мед". В някои страни на Изток, хората и до днес ядат скакалци. Нибур отбелязва, че "скакалци носят на тържището на връви, по всичките градове на Арабия, от Бабелмандеб до Басора. На планината Сумара видях един арабин, който бе наловил пълна торба скакалци. Готвят ги различно. Един арабин в Египет, по желанието ни да изяде няколко пред очите ни, хвърли ги на горящата жар, и след като се поопекоха, ги разкъса за главите и краката, и на часа ги изяде. Арабите, когато имат много, пекат ги или ги сушат в пещ, или пък ги варят и ги ядат със сол. Арабите в Мароко ги обваряват, а после ги изсушават по стрехите на къщите си. На тържището можете да видите пълни кошници със скакалци".
В Откровение 9:7-10, намираме едно страшно описание на скакалци, където те са уприличени на коне, приготвени за бой, "космите им като косите на жените", и.т.н. Нибур чул един арабин в пустинята, и друг един в Багдад, да правят същото уподобение. Те уподобявали "главата на скакалеца на конска глава; гърдите му на лъвски гърди; краката му на камилски крака; тялото му на змийско тяло; опашката му на скорпиина опашка; роговете му на момини сколуви; а другите му части на други подобни". Също, италянците и днес викат на скакалците "кончета", а германците им дават почти същото име.