Един, който потвърждава някое станало събитие, което той е видял. Според Мойсеевия закон, двама свидетели под клетва са се изисквали, за да докажат, че едно лице е виновно в углавно престъпление - Числа 35:30; ако виновния е бил осъден да се убие с камъни, свидетелите трябвало най-напред да хвърлят камъни върху него - Второзаконие 17:6,7; Деяния 7:58. Апостолите, като провъзгласители на евангелските истини, се наричан "свидетели" - Деяния 1:8,22 Деяния 22:32; 2Петрово 1:12,16-18. И Христос, като свидетелствува на човеците небесни неща, е "верен свидетел" - Йоан 3:12; Откровение 1:5. Отличаващите се с вяра човеци на древната църква, се наричат "свидетели" - Евреи 12:1.