Свято място, посветено на Бога. Понякога това име се даваше на целия храм -
Псалми 73:17;
Евреи 9:1, понякога на "Святото място", където олтарът за темяна, златният светилник и присъствените хлябове седяха -
2Летописи 26:18;
Евреи 9:2, а друг път на "Светая Светих", най-скришното и уединеното място на храма, където беше ковчега на завета, и където никой освен първосвещеникът не можеше да влиза, и то само веднъж в годината в денят на тържественото умилостивение. Същото име се даваше така също на най-святата част на скинията, издигната в пустинята -
Левит 4:6. Виж
Скиния и
Храм. Храмът или земното светилище, е знак на небето -
Псалми 102:19;
Евреи 9:1,24; и сам Бог се нарича "светилище" -
Исая 8:14;
Езекил 11:16, относно употребата на храмовете като място на убежище за бежанци, защото Бог е единственото верно и свято прибежище за грешниците, които се гонят от меча на божествената правда.