Мястото, на което се намирало старото и почтено върховно съдилище на Атина - Деяния 17:19-34. Това съдилище било съставено от почтени и непорочни бивши градоначалници и техните умни и справедливи присъди го прославили извън границите на Гърция. Броят и властта на съдиите се променяли от време на време. Те провеждали заседанията си през нощта. Съдели виновните за убийства, нечестия и своеволия. Наказвали за всякакви пороци, в които се включвал и мързела. Награждавали или помагали на добродетелните и били особено внимателни към хулителите на боговете и към извършването на свещените тайнства. Делото на Павел, трябвало да се гледа пред тях, защото той искал да изтреби идолопоклонството им и да възстанови Християнството. Библейската история описва едно голямо раздвижване сред народа. Когато слушали Павел да проповядва на тържището, любознателните и любопитни Атиняни го завели един ден на близкия хълм, за да чуят повече неща за учението му. Положението на Павел в този случай било наистина извънредно. В двора стояли Епикурейците, Стоиците и други философи. Около тях се простирал градът, пълен с идолопоклонници и техните храмове; на югоизток се издигала малката височина на Акропола, върху равният връх, на който е имало много красиви здания. Пред Ареопага, Павел изобличил греха и глупостта на идолопоклонството с такава смелост, че никой нищо не могъл да му отговори и някои били спечелени за Християнската вяра.