Женските чехли са се украсявали - Песен на песните 7:1, и са приличали на чехлите (леките обувки), които днес се носят на Изток, и се правят най-вече от сахтиян или от везано платно. Виж Язовски кожи.
Няма обичай на Изток да се носят обуща или чехли в къщи; човекът трябва да ги изуе, когато ще влезе в къщи, а най-вече в храм или други святи места. Виж изображението "Богомолец, който след молитва си обува обувките на прага на Молитвен дом". От тук и заповедта: "Изуй обущата от нозете си", която срещаме в Изход 3:5; Второзаконие 25:9; Исус Навиев 5:15. Обуването на обуща, означаваше приготвяне за път - Изход 12:11; Деяния 12:8. Връзването, развързването на обущата и прибирането им беше работа на най-долните слуги. Ново-закупен роб започваше слугуването си с изуването сандалите на новия си господар, и с носенето им до едно определено място. Ученици някога вършеха това на учителя си, и го считаха за чест; затова Йоан Кръстител казва, че не е достоен да развърже и поднесе обущата на Исус - Матей 3:11; Марк 1:7. Виж Нога, относно миенето на нозете. Разбира се, че сиромасите са ходили боси, но това не е било обичай между богатите, освен когато са жалели - 2Царе 15:30; Исая 20:2-4; Езекил 24:17,23. През първите времена на Израилското народоуправление, когато някое недвижимо имущество щяло да се препише на някой, за утвърждение на сговорът, обичаят е бил, продавача да изуе калеврата си, и да я подаде на купувача - Рут 4:7-11. Изуването обувката на един, който се е отказал да се ожени за жената на починалия си брат, и плюенето на лицето му, са били предписани от Еврейския закон - Второзаконие 25:7-10.