Един който е отхвърлил езичеството, и е прегърнал Еврейската вяра. Често Еврейските закони споменават "чужденецът, който е отвътре вратата ти" - Левит 17:8-16 Левит 24:16; Числа 15:14-16, и са го правели съпричастен на всичките привилегии на Божиите люде. Нашият Спасител, изобличава сляпата ревност на фарисеите, които се мъчеха да обръщат хората в обредното юдейство, а пък забравяха обрязването на сърцето - Матей 23:15; Римляни 2:28,29. Според по-късните равини, имаше два вида прозелити между евреите. Едните се наричаха "прозелити на вратата", и бяха свободни или поробени странници, които живееха между евреите, и се съобразяваха със "Седемте Ноеви заповеди", т.е. те се въздържаха от обиден език срещу Бога, от идолопоклонство, убийство, кръвосмешение, обир, опиране на управители, и от ядене кръв или месо на животни убити, без да се пролее кръвта им. Другите прозелити се наричаха "прозелити на правосъдие", т.е. истински прозелити; те бяха люде, които бяха напуснали бащината си вяра, и изпълняваха строго Мойсеевия закон. Всеки от последните е ставал, според равините, Еврейски гражданин с обрязване, кръщение и приношение - Изход 12:48,49. Библията, обаче, не прави разлика между тези два вида прозелити. Имаше много прозелити по времето на Христос, и те често се срещаха по места далеч от Ерусалим - Деяния 2:10 Деяния 8:27. Мнозина от тях прегърнаха християнството - Йоан 12:20; Деяния 6:5 Деяния 13:43 Деяния 17:4.